ЕС зае мястото на Русия в Нагорни Карабах

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев (вляво) и арменският премиер Никол Пашинян бяха посрещнати от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в Брюксел, Белгия, 22 май 2022 г.  [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Москва изглежда все по-неспособна да поддържа статуквото в Кавказ, затова Брюксел използва дипломатическото си влияние в опит да посредничи за мирното споразумение между Армения и Азербайджан, пише британският журналист Гейбриъл Гавин, който отразява евразийската политика и общество.

Когато първите руски войски влязоха в Нагорни Карабах, те бяха посрещнати с отворени обятия. Докато конвой от бронирани машини си пробиваше път към фронтовата линия, 32-годишният  арменски наборник Тигран, който беше изтощен от седмици на кървави престрелки, се втурна да ги посрещне.

„Не можехме да повярваме, че са тук – това означаваше, че войната е свършила“, сподели той, като показваше свои снимки с руските войници на телефона си.

Споразумението за прекратяване на огъня, подписано между Ереван и Баку, стана с посредничеството на Москва през ноември 2020 г.

Съгласно неговите условия, беше изпратен контингент с близо 2000 руски военнослужещи  в планинския район, за да поддържа мира. В рамките на международно признатите граници на Азербайджан, Нагорни Карабах и голяма част от околния регион се управляват от сепаратисти, лоялни на Армения след падането на Съветския съюз.

Кратката, но брутална война доведе до това, че отцепилата се „Република Арцах“  загуби части от територията си от силите на Баку, докато Русия не се намеси. Сега обаче бъдещето на региона отново е под въпрос.

От десетилетия насам политиката на Кремъл е да запази статуквото в Кавказ. Разпадането на СССР предизвика Първата война в Нагорни Карабах, която остави на сепаратистите контрола над почти една шеста от територията на новия независим Азербайджан и около 600 000 азери бяха разселени.

Примирието, договорено от тогавашния руски президент Борис Елцин през 1994 г., замрази конфликта, принуждавайки Баку да приеме резултата.

Четвърт век по-късно обаче Азербайджан процъфтява на фона на своя износ на петрол и газ. Страната изгради една от най-модерните армии в региона и въведе на въоръжение усъвършенствани дронове, които купи от близкия си съюзник Турция.

Когато военните действия се разпалиха отново през септември 2020 г., нейните войски бързо завзеха почти цялата територия, загубена преди четвърт век. Само тесният коридор от Лачин все още свързва отцепилия се регион с Армения, заобикаляйки граничните постове на Азербайджан, където патрулират руски войски.

Сега изглежда, че Кремъл е надценил способността си да контролира бившия си заден двор.

Мнозина в Армения и Азербайджан се съмняват дали президентът Владимир Путин има склонността или капацитета да удържи линията, защото руските сили са концентрирани върху катастрофалното си нахлуване в Украйна, а някога страшната репутация на нейните въоръжени сили вече е разбита.

Сега миротворците са обвинени, че не са попречили на азербайджанските войски да се придвижат в редица села в зоната за прекратяване на огъня, където са ударили с дронове и са убили поне един арменски войник. Баку отрича обвиненията, но продължава да отстоява правото си да охранява границите си, а призивите за политическо решение нарастват.

Ереван се опасява, че руснаците стават все по-ненадежден гарант за фактическия контрол над Карабах, а Азербайджан все повече пренебрегва тяхното присъствие. Като се има предвид, че Москва е председателствала споразумението, при която гражданите й бяха разселени, а нацията бе разделена не само на хартия, а на практика, негодуванието от ролята й там е голямо.

Напрежението, което се трупа от десетилетия, отново се разпалва, а Европейският съюз се утвърждава като посредник в конфликта.

Франция, заедно с Русия и САЩ, е съпредседател на Минската група, създадена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 1992 г. за преговори за мирно решение в Нагорни Карабах, но блокът като цяло до голяма степен стоеше встрани досега.

На среща в Брюксел през май арменският премиер Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев проведоха преговори за трайно уреждане на конфликта, като по принцип се споразумяха да работят заедно  по въпроса.

Само два дни по-късно бе свикана съвместна комисия, за да обсъди демаркацията на границата, а председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова и двете страни да напреднат в „обсъждането на бъдещия мирен договор и справянето с основните причини за конфликта“.

Първоначално Русия приветства новината, като прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че развитието е „много положително“, дори ако „е ясно, че процесът ще отнеме много време“.

По принцип и Брюксел, и Москва споделят едни и същи интереси за избягване на нови боеве, възобновяване на транспортните връзки между Армения и Азербайджан и намиране на трайно решение на хуманитарните въпроси.

Въпреки това, очевидно за Русия е неудобно  ЕС да се утвърждава в задния й двор, като се има предвид напрежението със Запада след нахлуването в Украйна.

Говорителят на външното министерство Мария Захарова коментира, че „виждаме постоянни опити на ЕС да се намеси в процеса на тристранни споразумения на най-високо ниво“. Тя призова блока да не играе „геополитически игри“ в това, което вижда като своя сфера на влияние.

И все пак Брюксел има силна ръка. За разлика от Москва, тя не е опетнена в Азербайджан с това, че е председателствала двете предишни прекратявания на огъня, които създадоха условията, които Баку смята за неприемливи – неспособността да контролира границите си и поддържането на политическия разрив за неопределено време.

Като се има предвид, че страната изнася повече газ за ЕС след санкциите срещу руските изкопаеми горива, Алиев също знае, че е в по-силна позиция за преговори от всякога.

Арменците също така са склонни да подобрят предствавата си за Европейския съюз.

Отдавна лидерите в Нагорни Карабах казват, че всяка промяна на статуквото би означавала „геноцид“ от страна на азербайджанското правителство, а Брюксел се разглежда като посредник, който може да помогне за предотвратяване на хуманитарна катастрофа, ако сепаратистите бъдат принудени да направят политически отстъпки на Баку.

Всяка схема, която би накарала региона да приеме суверенитета на Баку, вероятно ще трябва да бъде поета от външен посредник, за да бъде приета от местните лидери.

Дори и тогава сделката ще бъде трудно представена в Ереван, където стотици души бяха задържани по време на на улични протести заради твърденията, че Пашинян може официално да признае Нагорни Карабах като азербайджанска територия след преговорите в Брюксел.

Засега обаче противопоставянето продължава, както се случва от десетилетия. Но все повече се създава усещането, че  в Кавказ скоро нещата могат да се променят. Ако това стане, изглежда все по-малко вероятно Русия да може да направи много по въпроса.