Зад кулисите на НАТО

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Докато частици информация избирателно изтичат през вратите на заседателните зали на срещата на върха на НАТО, всъщност жестовете и малките детайли са тези, които имат значение и създават историята на срещите на върха.

Можеше да е хубав празник по повод седемдесетгодишнината, но вместо това НАТО изживява леко закъсняла криза на средната възраст.

Споровете около споделянето на тежестта и стратегическите избори разкриха пробойни в системата и в самата институция – несигурност в глобалния съюз за сигурност.

А мерките за сигурност на срещите на върха на НАТО обикновено са – както и се очаква – все по-стоги.

Отвъд досадното смущение на живота на всички жители в града домакин, уроците, научени от младите репортери [като пишещата тези редове, например], включват впечатлението, че в очите на служител на сигурността, триножникът на камерата изглежда като гранатомет, особено ако се носи на рамо.

Мястото – голф курорт в Уотфорд, в покрайнините на Лондон – бе наистина разумна идея от гледна точка на сигурността. Далеч от потенциалните външни смущения, оставящо достатъчно място за вътрешни такива.

Някои се чудеха дали човекът, избрал местоположението, може би се е надявал, че наблизо намиращите се филмови студия на Хари Потър ще сътворят някакво вълшебство и ще умиротворяват лидерите на НАТО, в плен на вътрешна семейна вражда от седмици. Или просто, може би, близостта на голф игрището е бил най-добрият вариант да зарадват някого…

И така, защо е цялата тази суматоха само за три часа работна сесия, може би се питате?

Част от емоциите около срещата на върха в сряда започнаха доста преди лидерите на НАТО да се отправят за официалната обща снимка, с враждебни реплики на пресконференции и задкулисно политиканстване в пъбове и хотелски барове, останали зад гърба им.

Някои детайли може би изглеждаха странни: Тръмп, държащ домакина си Борис Джонсън в студа повече от пет минути, потупването по гърба на непослушника Ердоган или изтеклия запис на лидери от НАТО, клюкарстващи за един от по-нетрадиционните си съюзници.

Понякога дори малка шега разкрива повече за настроението на срещата, отколкото официална пресконференция.

Защото детайлите имат значение: през 2018 г. грубото избутване на Тръмп на черногорския премиер Душко Маркови предизвика дебат дали членовете на съюза наистина са равни.

Във връзка с тази случка коментарите за „мозъчната смърт“ на алинса на френския президент Еманюел Макрон бяха точно попадение.

Размяната на реплики между Макрон и Тръмп преди срещата на върха осигуриха материал за журналистите, обикалящи в отчаяно търсене на недотам добро кафе и лоша WIFI връзка.

Но това, на което в крайна сметка станаха свидетели, беше НАТО, обърнат с главата надолу, и дори Тръмп, известен с ожесточените си атаки срещу съюзниците, които не допринасят достатъчно за бюджета на съюза, да бъде принуден да подчертае колко незаменим е НАТО, в опит да опровергае Макрон.

Вярно е, че Макрон зададе правилните въпроси, но беше по-добре да не отговаря сам на тях от името на съюзниците си.

През последните месеци стана ясно, че членовете на алианса имат неща да си казват.

И въпреки краткото време за качествен дебат в Лондон, човек може да е напълно сигурен, че зопочнатото от Макрон няма да му омръзне скоро. Залагането на лека интрига сработи за втори път и френският президент отново получи това, което искаше – „далновиден размисъл“ за бъдещето на НАТО.

А след като разговорите завършиха в дух на значително съгласие, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, винаги в ролята на неуморим медиатор, заложи на метафората за мускетарите, защитаващи краля в стил: „един за всички и всички за един”.

Защото в основата стои въпросът дали НАТО работи, както е замислен, и дали може да продължи в сегашния си вид.

В този смисъл не е пресилено да се каже, че старият съюз, както го познаваме, може да се окаже наистина мъртъв. Но картината на Макрон не отразява действителността: пациентът все още има мозъчни функции, макар и да е в състояние на депресия. А членовете на НАТО трябва да решат как да лекуват душата на институцията.