Западнобалканска гатанка

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Председателят на Съвета Шарл Мишел говори пред пресата на срещата на върха на Западните Балкани, Словения, 6 октомври 2021 г. [Council newsroom]

Държавните и правителствени ръководители на ЕС ще се срещнат с лидерите на шестте страни от Западните Балкани, които се надяват на членство в ЕС, на 23 юни.

Но какво означава „Западни Балкани“?

Името е гатанка. Очевидно „Западни Балкани“ на жаргона на ЕС означава „страни кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към ЕС минус Турция“.

(Турция официално е страна кандидатка, но нейната кандидатура е дълбоко замразена. Терминът „Западни Балкани“ позволява на лидерите да говорят за разширяването на ЕС, като изключват Турция.)

Но по-важното е, че на жаргона на ЕС „Западни Балкани“ замени термина „разширяване на ЕС“, поради чувствителността на някои правителства, които не искат да изпратят послание на своите електорати, че ЕС все още приема нови членове.

Така че „Западни Балкани“ е един вид евфемизъм за това, което е станало неприятно за произнасяне. Да, разширяването, смятано за най-големия успех на ЕС заедно с еврото, сега е мръсна дума.

И не всички страни от Западните Балкани са кандидатки за членство в ЕС. Сред тях има четири такива: Северна Македония, Черна гора, Албания и Сърбия. Косово и Босна и Херцеговина са признати за „потенциални кандидати“.

Казвам „лидери на шестте кандидатки от Западните Балкани“, а не „страните от Западните Балкани“, защото някои членки на ЕС не признават Косово като държава. Въпреки че Босна и Херцеговина е държава, тя не се разглежда като жизнеспособна поради вътрешното си разделение. Ето защо те (все още) не са „кандидати“.

Сърбия и Черна гора започнаха преговори за присъединяване, но Белград вероятно ще види замразяването на процеса, ако продължи да флиртува с Русия на Путин. България, която се опитва да спре антибългарската политика на Скопие, е наложила вето върху старта на присъединителните преговори със Северна Македония. ЕС разглежда Северна Македония и Албания в пакет, затова и започването на преговорите за присъединяване на Албания също е замразено.

Страните от Западните Балкани се притесняват, че може да останат на заден план, ако бъде приложена евентуална бърза процедура за членство на Украйна в ЕС. Другият вариант – предложената от Макрон „европейска политическа общност“ се разглежда както от Западните Балкани, така и от асоциираните страни Украйна, Молдова и Грузия, като все по-голяма опасност от замяна на членството с някакво рехаво сближаване.

Непосредствено след срещата на Западните Балкани лидерите на ЕС ще трябва да вземат решение за Украйна, като има вероятност да разочароват Киев с половинчато предложение.

Толкова за фона. Сега за същността. Много фон, малко същност.

ЕС има война пред вратите си. Това е хибридна война, в която Русия дестабилизира ЕС по най-добрия за нея начин, особено в най-уязвимото му място – Западните Балкани. Специално Сърбия открито играе двойна игра. Страната, която най-вероятно ще бъде дестабилизирана, е Босна и Херцеговина, чрез своята сръбска общност, вярна на Русия.

Въпреки че някои рискове са очевидни, не е толкова ясно какво може да предложи ЕС. Препотвърждаването на перспективата за членство в ЕС е упражнение, което загуби стойност през годините. Защо председателят на Съвета Шарл Мишел изобщо свиква този тиймбилдинг?

Отговорът може да бъде, че той няма друг избор. Ако всички лидери на Западните Балкани дойдат на срещата, това вече ще бъде наполовина успех.

Всяка надяваща се да влезе в ЕС страна от „Западните Балкани“ има свои проблеми, всяка страна членка на ЕС има свои собствени, ЕС е съвкупност от всички проблеми. Полезно е да сме наясно с проблемите си и да се опитваме да ги решаваме заедно в моменти на трудности. Ето защо лидерите трябва да се срещат и да говорят за това.

Между другото, „Западни Балкани“ се наричат ​​така, защото Източните Балкани (България и Румъния) се присъединиха към ЕС през 2007 г.

През 1999 г. България и Румъния не бяха в добра позиция като кандидати за членство в ЕС. Но София и Букурещ увеличиха драстично шансовете си за присъединяване към НАТО и ЕС, като дадоха въздушно пространство за въздушна кампания на НАТО срещу тогавашна Югославия.

Никога не знаеш какво ще донесе бъдещето. Западните Балкани няма да бъдат сива зона – освен ако някои от тези страни сами не изберат такава съдба.