Защо Америка засенчва ЕС на Балканите?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Не всеки ден можем да станем преки свидетели на ускоряване на хода на историята, а на Балканите в момента се случва точно това. За много кратко време Сърбия и Косово предприеха решителни стъпки към нормализиране на отношенията си.

На 20 януари Белград и Прищина се договориха да възстановят директните търговски полети след повече от 20 години прекъсване.

Директните полети бяха спрени през 1998 г., когато в Косово избухна война между етническите албански бунтовници и сръбските сили за сигурност. Сърбия загуби контрол над бившата си провинция, след като през 1999 г бомбардировките на НАТО сложиха край на етническия конфликт, в който бяха убити над 13 000 души, предимно косовски албанци.

На 6 февруари новият министър-председател на Косово Албин Курти обеща да премахне 100-процентовите тарифи върху сръбския внос – пречка пред усилията за нормализиране на отношенията между двете страни – наложени от твърдата политика на предшественика му Рамуш Харадинай през 2018 г.

Но това не е всичко. По време на конференцията по сигурност в Мюнхен на 15 февруари президентите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Хашим Тачи обявиха споразумение за изграждане на железопътни и пътни връзки между двете столици.

Докато присъствието им в една и съща стая до скоро бе рядък феномен, сега се носят слухове, че Вашингтон иска разрешаване на конфликта между Сърбия и Косово до края на година.

Едно нещо обединява събитията, посочени по-горе: посредникът и в трите бяха САЩ, представлявани от свръхактивния посланик на страната в Берлин Ричард Гренел.

Опитът на ЕС да разреши кризата с тарифите бе неуспешен. В типичен американски стил обаче, Гренел отправи послание към Прищина, че ако тарифите не бъдат вдигнати, САЩ ще преустановят инвестицията си в Косово. Това вероятно не изчерпва разговорите, но е единственото известно до момента.

От друга страна възобновяването на полетите между двете столици бе приветствано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, докато подобно поздравление от страна на ЕС липсваше. Същото важи и за останалите пробиви. Наистина изглежда, че ЕС завижда на американския успех на Балканите.

На 14 февруари журналисти поискаха коментар от Европейската комисия за успехите на САЩ, имайки предвид европейските средства, които биват изразходвани без постигането на такива видими резултати. В отговор ЕК влезе в защитен режим, продължил близо 20 минути.

Въпреки всичко следните въпроси остават: защо САЩ постигат по-голям успех от ЕС в съседните на блока страни? Дали причината е, че Гренел е по-талантлив дипломат от Борел или предшественика му Могерини? Или е така, защото ЕС разчита само на меката сила, докато САЩ използват и други, по-ефективни методи, като например изнудване на корумпирани политици?

Във всеки случай активността на САЩ на Балканите е много по-силна отпреди. Натискът на Америка може да се усети и в Северна Македония и дори в България – страна член на ЕС. За първи път държавният секретар на САЩ Майк Помпео обвини публично висшестоящ български служител в корупция, като се очаква това да не е единственият случай.

Една от очевидните причини за засилената американска дейност на Балканите е Русия, която винаги е имала апетити към региона. Другата, по-малко видима, е Турция, която вече престана да бъде доверения съюзник, от когото САЩ имат нужда в района. Сега Вашингтон се нуждае от надеждни съюзници в корумпираните Балкани и изглежда, че намирането им няма да е трудно.