Изгубеният остров

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Британският остров, видян от Международната космическа станция (НАСА).

Мнозина определят Брекзит като най-значимото събитие в Европа след падането на Берлинската стена. Може би е историческа ирония, че 30-ина години по-късно на Стария континент отново сме заети със стени. Само че не ги рушим, дойде ред пак да ги издигаме.

Великобритания и Европа. Може да се поспори, че макар и географски и културно принадлежащ към Европа, старият континент винаги е бил на незавидното трето място в сърцето на Острова, нареждащ се след страните от Британската общност (наследството на Британската империя) и Новият свят отвъд Атлантика. Затова и връзката на Обединеното кралство с континента далече преди сформирането на Европейската общност за въглища и стомана винаги е била малко по-различна.

Да вземем за пример само щрихи като т. нар. “островен манталитет” и този на незавладяваната нация, дългата традиция на парламентарна демокрация и чувството на национална самодостатъчност, двукратния отказ на Дьо Гол за влизане в ЕИО и по-специалния статут на страна членка в ЕС, списъкът може да продължи неимоверно –  взаимоотношенията между Обединеното кралство и Европа меко казано имат своите специфики.

Великобритания винаги се е стремяла да запази Европейския съюз като общ пазар, а не като политически съюз. Така че не е чудно, че със засилването на европейската интеграция, анти-ЕС реториката на Острова винаги е растяла на плодородна почва.Тази реторика не започва от последните няколко години, а от има-няма 4 десетилетия. По-леката ѝ, но упорита част включва митовете за бюрокрацията на ЕС, сред които някои от най-популярните са забраната на кривите банани,195-те регулации за възглавниците и дори стандартизиране на ковчезите. (Вижте пълния списък тук, заслужава си.) И ако чувате за първи път, че ЕС забранява гайдите или дори посяга на коргито – любимото куче на кралицата, то за жълтите вестници на Острова създаването на подобни митове е задължително като прогнозата за времето на предпоследна страница.

От Финландия на север до Гърция на юг националните правителства обичат да се тупат в гърдите за успехите и да обвиняват Брюксел за провалите си. Заоблачаващото се на небе над Европа през последните години обаче този път не предвеща буря, а бедствие. Редица събития като икономическата криза от 2008 и неспособността еврозоната да се реформира, създаването на Ислямска държава и последвалата миграционна криза, все по-засилващото се дестабилизиращо руско влияние в източна Европа и още много други фактори на фона на желанието на някои от свръхбогатите британци за дерегулации и превръщането на Великобритания в данъчен рай постлаха пътя на Брекзит.

Но нека не забравяме и един от най-важните фактори – глобализацията. Светът е по-свързан отвсякога и намаляване на ролята на държавата в него, харесва ли ни или не, е неизбежна част от нея.

А това подхранва национализма – “антидота” на глобализацията. През последните години вълната от национализъм, поръсена обилно с пагубен популизъм заля целия свят. Но нека се върнем на Великобритания.

Целяща да задържи изтичащия националистически вот, в консервативната партия разделението на умерени и крайни евроскептици се изостри. Следвайки чисто вътрешнопартийни интереси и предизборно обещание от 2015, лидерът на торите Дейвид Камерън безразсъдно хвърли зара на референдума за излизане от Съюза. Макар и в про-европейския лагер, той арогантно престъпи правило N1 в тази игра – не залагай нещо, което не можеш да си позволиш да загубиш.

Останалото е история –  кампания за напускане, пропита от полуистини, популистки обещания и явни лъжи. Случаят с Cambridge Analytica демонстрира и проведения успешно опит за социално инженерство – само на клик от разрушаването на всяка една демокрация.

Всички тези фактори и стотици други са само част от върволица причинно-следствени връзки, които би било неразумно да пренебрегваме, опростяваме и най-вече подценяваме. Част от скептицизмът към ЕС не е неоправдан. Разпространено мнение е, че Съюзът трябва да се реформира, да преоткрие загубената си идентичност и да очертае ясно бъдещата си посока. Но в свят на конфликти, бързорастящи икономики и все по-намаляващо геополитическо влияние на Европа, европейският проект не е нещо, което бива да се отхвърля с лека ръка.

Лесно е да се руши, трудно е да се съгражда. Крайната цена на Брекзит ще стане ясна единствено след поколения и за нещастие платена от днешните и следващите такива.  Никой не би могъл да предвиди точната палитра от политически, геополитически, икономически и културни последици, които напускането на блока ще донесе след себе си. Ще остане ли Обединеното кралство обединено? Ще остане ли Европейския съюз обединение от по-малко от 27 държави? Предстои да разберем.

В сряда (29 януари) Европейският парламент ратифицира споразумението за излизане на Великобритания от ЕС. В момент на емоционалност народни представители от цяла Европа запяха шотландска прощална песен и хванати за ръце почетоха “auld lang syne/ отминалите времена”. Видео тук. В този миг европейското единство не беше редовната, изтъркана фраза.

То беше във въздуха.

“And there’s a hand my trusty friend

And give me a hand o’ thine

And we’ll take a right good-will draught

for auld lang syne”.