Какви биха могли да бъдат последствията от руските актове на „ядрен тероризъм“?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Мъж с момче на скутер минава през АЕЦ "Запорожская" (Запорожие), Украйна, 9 март 1994 г. Запорожие, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, беше запалена след обстрел от Русия в началото на 4 март 2022 г. [EPA-EFE /СЕРГЕЙ СУПИНСКИ]

Русия предаде две ядрени централи, които изискват постоянно професионално наблюдение, на военни, които може дори да не са наясно с потенциално катастрофалните последици от небрежността си, пишат Маргарита Хвостова, Денис Давиденко и Олга Лимар.

Маргарита Хвостова, Денис Давиденко и Олга Лимар представляват Reanimation Package of Reforms Coalitions (Коалиция от 26 видни украински НПО и мозъчни тръстове).

Започна да се разгръща нов невиждан досега ядрен шантаж – окупацията на атомните електроцентрали в Украйна и сплашването на света с още един вид ядрена катастрофа.

Тези ядрени заплахи изглеждат особено иронични в светлината на руските гаранции за гарантиране на безопасността на Украйна в замяна на нейното съгласие да се откаже от ядрените оръжия, според Меморандума от Будапеща.

Засега в Украйна има две АЕЦ, чиято експлоатация е застрашена от действията на руските военни – Чернобилската и Запорожската АЕЦ (втората е най-голямата в Европа). Украинските служители са държани заложници и на двете места и не им е позволено да сменят местата си. Европа и целият свят са застрашени от ядрена катастрофа, без дори да се „провокира“ Русия да „натисне червения бутон“.

Всички си спомнят бедствието, случило се в Чернобил през 1986 г.

В продължение на четиридесет години Украйна и целият свят положиха всички усилия да се справят с последствията от тази катастрофа, а сега всичко отново е заплашено от поредния акт на глупост и арогантност.

В момента руските военни са окупирали обекта, а от 9 март централната е изключена от националната електропреносна мрежа. Това може да доведе до повреда на охладителните системи, които поддържат отработеното ядрено гориво, което „прави изтичането на радиация неизбежно“ за по-малко от седмица, както заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба.

На 10 март той се срещна с представители на МААЕ в Анкара, за да обсъдят предотвратяването на ново бедствие. По време на срещата той настоя за незабавно изтегляне на войските на Русия от атомните електроцентрали в Чернобил и Запорожка област, за да се избегне ядрена катастрофа.

Имаше опити за поправяне на електропреносната мрежа, но друга провокация може да подкопае всички усилия. Според Главното управление на разузнаването на Украйна, Русия има два сценария в тази връзка: мащабен палеж на чернобилските гори, за да се издигне радиоактивен облак във въздуха или започване на артилерийски или ракетен обстрел по ядрено хранилище на територията на Чернобилския АЕЦ.

Руската армия обстрелва Запорожската АЕЦ на 3 март, а територията ѝ, заедно с персонала, в момента е окупирана. В резултат на нападението на гарата е избухнал пожар, който по-късно е потушен. Подобно на Чернобил, МААЕ също загуби достъп до системите за наблюдение на ядрените материали на Запорожската АЕЦ, както съобщи генералният директор на организацията Рафаел Мариано Гроси.

Все още не е установена причината за неуспеха при предаването на данни. АЕЦ не е претърпяла катастрофа в миналото като Чернобил, но това не трябва да е източник на утеха, тъй като Запорожската АЕЦ е толкова мощна, колкото шест Чернобилски централи.

Русия предаде два ядрени обекта, които изискват постоянно професионално наблюдение, на военни, които може дори да не са наясно с потенциално катастрофалните последици от небрежността си. Това поставя под въпрос способността на руската администрация, преди всичко на Путин и други лица, вземащи решения, да поддържат такъв значителен брой ядрени обекти като в момента.

И така, как можем да предотвратим актове на ядрен тероризъм от Русия в бъдеще?  След войната световните лидери трябва да проведат сериозни дебати за преразглеждане на политиките за ядрено разоръжаване. Светът просто не трябва да приема наратив за ядрени заплахи, било то ядрени ракети или атомни електроцентрали като аргумент в политиката.

Трансформацията на световния ред след тази война изглежда неизбежно. Светът вече трябва сериозно да обмисли повдигането на дебата за ядреното разпространение като част от този процес. Предвид липсата на опит на сегашните световни дипломати да се включат в подобен дебат, те трябва да подготвят аргументите си и да се споразумеят за консолидирана позиция още отсега.

Споразуменията за контрол на ядрените оръжия след Студената война сега изглеждат остарели. Всъщност те постепенно бяха премахнати. Сред тях са Договорът за конвенционалните въоръжени сили в Европа (през 2007 г.), Договорът за борба с балистичните ракети (през 2002 г.) и Договорът за ядрени сили със среден обсег (през 2019 г.).

Светът сякаш забрави, че ядрената заплаха не е просто прекалено драматизирана теория, а истинска и слабо контролирана заплаха. Но въпреки че Западът беше готов да опровергае руските заплахи преди седмица, той трябва да изтрие праха от старите стенограми от преговорите за ядрено разпространение и да помисли предварително за поставянето на ядреното разоръжаване на масата за преговори в замяна на вдигане на санкциите в бъдеще.