Какво прави ЕС на срещата на върха на Г-7?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Shared-Link-The-Hub-Article-Templates-Options-8-800x450-1 [EPA-EFE/JON ROWLEY]

На кръглата маса на Г-7 всъщност има девет места. Миналата седмица по време на тридневната среща на върха на Г-7 в Корнуол две от тях бяха заети от президента на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисията Урсула фон дер Лайен (и двамата успяха да си намерят място този път).

Но какво всъщност правеха те на срещата на Групата на седемте?

Г-7 включва САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония.

Групата е създадена през далечната 1973 г. Тя включва най-развитите икономики и най-богатите либерални демокрации в света. По това време Испания все още беше диктатура.

По-късно беше предложено членство на Испания, но форумът, който не се основава на договор и няма постоянен секретариат или офис, се оказа твърде консервативен за подобно отваряне.

По-късно през 1998 г., по времето на Борис Елцин, Русия се присъдени и Групата беше действително разширена. Тя беше преименувана на Група на осемте (Г-8). През 2014 г., при Владимир Путин, членството на Русия беше преустановено в отговор на анексирането на Крим, като през 2017 г. страната обяви окончателното си напускане.

Представители на тогавашните Европейски общности участваха за първи път на срещата на Г-7 през 1977 г. Ролята им се увеличи с течение на времето, като ЕС постепенно беше включван във всички политически дискусии от дневния ред на срещите на върха. От 1981 г. насам ЕС участва във всички работни сесии.

Европейският съюз е в уникалната позиция на “неизброен” член.

Тя не поема ротационното председателство на Г-7, но като уникална наднационална организация е представена в Г-7 както от Съвета, така и от ръководителите на Комисията. Това е така понеже договорът от Лисабон на практика не успя да излъчи нито една фигура, която е способна да обедини ЕС сам по себе си.

Но въпросът все още остава: Какво правеха Мишел и фон дер Лайен в Корнуол освен да дразнят домакина на срещата Борис Джонсън, който се гордее, че е извадил Обединеното кралство от ЕС?

ЕС няма разузнавателни служби, няма армия. Дали представителите на ЕС не са малко срамежливи на масата от седем държави?

Освен това фон дер Лайен и Мишел трябва да са дискретни и да говорят тихо пред Г-7, като внимават да не засенчат френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, влиятелните политически лица, които ги назначиха.

Мишел  обясни, че ЕС е прекарал трите дни в Г-7, за да стикова позициите на водещите демокрации в света и да ги убеди да се присъединят към лидерството на Съюза за ускоряване на глобалните доставки на ваксини. Също така той призова либерални демокрации и отворени общества да обединят сили и да мобилизират средства за Африка.

Междувременно фон дер Лайен избра да подчертае двойния приоритет на ЕС – зеления и цифров преход. По отношение на климата целите включват нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., постепенното премахване на въглищата, което да ограничи покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий.

Цифровите приоритети включват защита на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и свободата на изразяване – офлайн и онлайн – и борбата с киберпрестъпленията, особено рансъмуера.

В крайна сметка някои от тези мъдри думи попаднаха в завършената версия на комюникето на Г-7, а други не.

Журналистите са свикнали да виждат Мишел и фон дер Лайен да разделят посланията след срещите на върха на ЕС, като всеки се фокусира върху различни теми. Общото впечатление обаче е, че ЕС не говори с един глас и че йерархията на приоритетите му е размита.

За гражданите на ЕС е почти добре пазена тайна, че лидерите на институциите на ЕС участват във формата Г-7. Това всъщност означава, че по-голямата част от европейците не се чувстват представени там.

Протестиращи и карикатуристи дори не си правят труда да осмиват представители на ЕС със сатира за Г-7. До деня, в който го направят ще стане ясно, че не сме единствените, които се чудят какво прави ЕС на срещите.