Как НАТО (не) се справя с нелоялни държави

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

В черноморския курорт Сочи, часове преди крайния срок за прекратяване на огъня – сигнал за Турция отново да започне нападението си върху Североизточна Сирия – Ердоган и Путин сключиха сделка в последната минута, гарантираща изтеглянето на кюрдските сили от райони близо до сирийската граница.

Споразумението затвърждава ролята на Русия и Турция като основни чуждестранни играчи в Сирия. Москва е повече от щастлива да запълни празнотата, останала след като Тръмп нареди на американските войски да се изтеглят от северната част на страната по-рано този месец, оставяйки кюрдите, дългогодишни западни съюзници, на собствената им съдба.

В същото време настъпва сериозна хуманитарна криза и тези, които смятат, че гореспоменатата сделка ще може да гарантира безопасност, жестоко се лъжат.

Докато Ердоган продължава да играе на руска рулетка, европейците са изправени пред две дилеми, които могат да доведат до поражение на два фронта.

На първо място, ЕС демонстрира безпомощност в реакцията си на турската военна инвазия. Съюзът излезе с предпазлива, разводнена декларация, неуспявайки да защити кюрдските си съюзници, които от години воюват срещу Ислямска държава, в името и на европейската сигурност.

Вярно е, че все повече европейски държави спират продажбата на оръжие на Турция – изключително решение до този момент, касаещо член на НАТО. Но за пореден път външните министри на ЕС не успяха да постигнат общо споразумение за общо, европейско ембарго върху оръжието. Показателно е и, че по време на двудневната си среща на върха, европейските лидерите не обсъдиха военното приключение на Турция в Сирия.

Междувременно, в рядък междупартиен консенсус, евродепутати обсъдиха турската офанзива и последиците от нея в сряда (23 октомври) и призоваха ЕС да бъде по-активен и амбициозен в политиката си за сигурност и отбрана.

Руско-турската сделка и създаването на “безопасна зона” в Сирия по същество се превърна в създаване на военна зона, предупреди евродепутатът от Социалистите, Кати Пири.

„Истинска безопасна зона“, международно контролирана зона за сигурност в Сирия в сътрудничество с европейски партньори, плюс Турция и Русия, предложена наскоро от Германия, наистина би предоставила възможност на Европа да действа решително в защита на изоставеното население на Родава и да предотврати нова хуманитарна катастрофа.

Тази коалиция обаче би включвала едва няколко европейски държави, във време, в което ЕС изглежда не е нито в състояние, нито в готовност да предостави и обезпечи пълноценна европейска миротворческа мисия.

Без собствени войски Съюзът остава безсилен играч във външната политика.

Междувременно Ердоган държи Европа заложник с миграционната сделка, която може да пропадне, ако хуманитарната криза в Северна Сирия се влоши.

Втората дилема на Европа се състои в донякъде нелепата ситуация, свързана с НАТО.

Дълбоките пропуквания в дългосрочния съюз между Вашингтон и Турция се влошиха след неуспешния преврат през 2016 г., засилени от нежеланието на Вашингтон да екстрадира турския духовник Фетхула Гюлен, предполагаемия лидер на преврата.

Военното начинание на Турция е друг пример за пренебрегване на евроатлантическите ценности. Флиртът на Ердоган с Москва подчертава ненадеждността на Турция, демонстрирайки все по-дълбокия разрив.

Закупуването на руската система за противоракетна отбрана S-400 от страна на Анкара – несъвместима и следователно неконтролируема от комуникационните системи на НАТО – има потенциала да създаде непоправим разрив.

Заплахата от наказателни мерки, като налагане на санкции, експулсиране на турски пилоти, възпиране на способността на Турция да снабдява американските ракети F-35 и ракети Patriot и дори да изтегли всичките си ядрени оръжия, не успяха да променят позицията на Анкара.

Въпреки че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е окуражен от намаляването на насилието през последните дни, е ясно, че турският въпрос ще доминира в дневния ред на предстоящата среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.

Истината е, че в НАТО, изграден като съюз от съмишленици, подобно на Европейския съюз, липсва механизъм за справяне с нелоялни членове.