Конфликта в Източното Средиземноморие: ЕС е в “мозъчна смърт“

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE/TURKISH PRESIDENT PRESS OFFICE]

Турция отдавна е “горещият картоф” на външната политика на ЕС. В момента страната бързо се превръща в наистина сериозен проблем, който не може да бъде заметен току-така под килима.

Кратко напомняне: Въпреки че е член на НАТО, Анкара закупи руска техника за противовъздушна отбрана, блокира плановете на Алианса за отбрана на балтийските републики и Полша и има водеща роля в конфликта в Източното Средиземноморие, който почти доведе до въоръжен конфликт с Франция и Гърция.

В понеделник (24 август) Атина категорично отхвърли заявеното намерение на Турция да започне диалог и да намали напрежението вследствие на сондажа на газ в Източното Средиземноморие. Гърция заяви, че Анкара не е надежден събеседник.

“Човек не може да започне диалог в условия на изнудване”, посочиха гръцките медии, цитирайки правителствени източници.

От своя страна турският президент Реджеп Ердоган отговори, че флотът му няма да отстъпи, тъй като Гърция “сее хаос” в източното Средиземноморие. Гърция и Турция ескалираха напрежението като разположиха фрегати и подеха военна реторика.

От партньорите на Гърция в ЕС и НАТО само Франция оказа пълна подкрепа и изпрати кораби в Източното Средиземноморие, което ядоса допълнително Анкара и доведе до инцидент между френски и турски кораб.

Досега обаче никоя от другите страни-членки на НАТО не е била в състояние или не е пожелала да предостави посредничество за разрешаване на диспута.

НАТО все още не е намерил решение за това как да се справи с все по-агресивния си член – Турция.

Миналата година след решението на американския президент Доналд Тръмп да изтегли войските си от Сирия френският президент Еманюел Макрон се оплака, че НАТО е в мозъчна смърт.

Подобна съдба изглежда очаква и ЕС, ако блокът продължава да толерира агресивно то поведение на Турция.

Въпреки че външните министри на ЕС оказаха словесна подкрепа на Гърция и осъдиха действията на Анкара, от това не последваха съществени действия. Въпреки това, на заседанието на председателството на външните министри на ЕС в Берлин тази седмица може да бъде взето решение.

Досега представителите на ЕС не пожелаха да изрекат думата “санкции” по отношение на Турция, въпреки че санкционираха Русия за нахлуването в Украйна и Грузия, а скоро ще направят същото и за режима на Лукашенко в Беларус.

През юли първият дипломат на ЕС, Жозеп Борел, се срещна с министъра на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който публично заплаши ЕС с отмъщение, ако срещу Анкара бъдат наложени санкции. Заплахата бе посрещната с дипломатически призив за диалог.

“Предварителното условие е Турция да спре незаконните си действия. Това би отворило пътя за диалог”, коментира висш служител на ЕС в навечерието на неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС в Берлин.

Не е ясно какви мерки ще предприеме ЕС срещу Турция .

Изразът “редица варианти” може да се тълкува по два начина: или няма единодушно решение за нито едно от предложенията, или има списък с действия, които могат да ескалират постепенно след като бъде взето конкретно решение.

Със сигурност постигането на единодушие за секторните санкции срещу турските банки, както поиска Атина, остава почти невъзможно. Въпреки това вече е ясно, че “дискретната” дипломация към Турция, която страни като Испания досега прилагаха, не работи.

В същото време ролята на Германия в последните дискусии накара някои да поставят под въпрос истинските ѝ намерения в региона.

Някои експерти предполагат, че нежеланието на Берлин да засили санкциите е мотивирано от опасения, че те могат да застрашат миграционното споразумение на ЕС с Анкара или да навредят на икономическите интереси на Германия в Турция.

Независимо от мотивацията, обаче, следният въпрос остава. Докъде може да стигне Турция преди ЕС и НАТО да покажат решителност и да действат твърдо?