Краят на тангото между Сърбия и Беларус

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Беларуският президент Александър Лукашенко (Л) и сръбският президент Александър Вучич (Д) се ръкуват след пресконференцията в Белград, Сърбия, 3 декември 2019 г. [EPA-EFE / ANDREJ CUKIC]

В продължение на много години Сърбия твърдеше, че поддържа приятелски и дори братски отношения с Беларус. Това обаче не попречи на Белград да се присъедини към санкциите на ЕС срещу режима на Александър Лукашенко, пише Орхан Драгаш.

Д-р Орхан Драгаш, от Международния институт за сигурност в Белград, е автор на книгата “Две лица на глобализацията – истина и измами”.

В Сърбия, всеки 12 април се състоят чествания в памет на жертвите от инцидента, когато през 1999 г. граждански пътнически влак беше ударен от ракети на НАТО. Инцидентът на моста при дефилето в Грделица е една от най-големите единични трагедии по време на тримесечните бомбардировки в Сърбия.

Малцина обаче си спомнят, че на същия този 12 април 1999 г., Сърбия и Черна гора, тогава обединени в Съюзна република Югославия, решават да се присъединят към Съюза на Русия и Беларус.

С решението на Федералното събрание и с подписите на председателите на тогавашните две парламентарни камари, Сърджа Божович и Миломир Минич, Сърбия и Черна гора заявиха, че се присъединяват към Съюза на Русия и Беларус. Като по този начин те заявиха, че приемат целите и задължения, които произтичат от членството.

Това решение никога не видя бял свят, нито някога е било ратифицирано от партньорите. То остана в паметта като неясен блъф на Слободан Милошевич, по време на бомбардировките, да се опита да привлече някой друг към своята губеща страна. Те никога не отговориха на Москва или Минск, или, по-точно, само на Москва, защото тя решава и за Минск.

От 1999 г. до днес Сърбия и Беларус са изминали дълъг път. Отношенията между двете страни постоянно биват придружени от изявления за братски връзки, близост във всяко отношение и постоянни призиви за засилване на икономическото сътрудничество. Но дали реалността наистина отговаря на тези изтъркани, протоколни клишета?

Беларус е една от малкото страни в света и със сигурност единствената в Европа, срещу която Сърбия активно прилага някакъв вид междудържавни санкции. Заедно с други страни от Западните Балкани, Сърбия се присъедини към санкциите на ЕС срещу Беларус по отношение на въздушния трафик.

От 21 юни насам, Сърбия, както и всички други европейски държави, не позволява на цивилни самолети от Беларус да кацат на летищата им. Вътрешните превозвачи заобикалят въздушното пространство на Беларус.

Първите санкции бяха приети през август миналата година. Тогава Сърбия се присъедини към декларацията на ЕС, която осъжда режима в Минск, заради това, че президентските избори в страната не бяха проведени по свободен и честен начин.

Малко след това, когато масови демонстрации бушуваха в Беларус заради откраднатите изборите от Лукашенко, Сърбия отмени участието си в съвместно военно учение с Русия и Беларус. То беше планирано да се проведе през месец септември в Брест, Беларус.

През цялото време Сърбия поддържаше “дискретен профил” по отношение на санкциите си срещу Беларус. Участието във военното учение “Славянско братство” беше отменено от Министерството на отбраната, като от него заявиха, че отмяната на съвместни учения се отнася до “всички партньори”.

И за присъединяването на Сърбия към санкциите на ЕС срещу Минск научихме на двата пъти от Брюксел, а не от Белград.

Ако някъде в Белград се направи анализ на разходите и ползите в отношенията с Беларус, това би показало, че ползите от дистанциране от Минск са несравнимо по-големи от другия вариант.

Държанието спрямо Беларус като към приятел, партньор и дори “брат” нямаше особено икономическо значение.

Преди пандемията, за една година Сърбия търгува с Беларус (и в двете посоки), колкото е изнесла за Босна и Херцеговина за един месец. А дарението на четири МиГ-29 от Беларус със сигурност нямаше да се случи без участието на Русия.

От друга страна, поддържането на наратива за близост с Беларус, единствената европейска държава, която не е член на Съвета на Европа, стана неустойчиво през последната година с усилването на вътрешните репресии от Лукашенко.

Присъединяването към европейските критики за измама по време на изборите и потискане на опозицията, беше необходима стъпка за Сърбия като кандидат за членство в ЕС. То беше необходимо и за отмяната на участието в съвместно военно учение.

Въвеждането на санкции спрямо въздушния трафик беше още по-лесен ход, защото става въпрос за противопоставяне на организираното от държавата въздушно пиратство, което е невъобразимо на европейска земя.

Това бяха идеални ситуации за позицията на Сърбия във външната политика. Те биха подобрили нейната не толкова добра статистика, когато става въпрос за хармонизация с външната политика на ЕС. Това е предвид факта, че Белград отказва да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва.

И Сърбия се възползва от това. Още повече, знаейки, че няма да има негативни последици. Показателно е, че сръбските санкции срещу Минск не развалят отношенията между Сърбия и Русия.

Поглеждайки назад, един въпрос изглежда логичен – съществували ли са някога преки отношения между Сърбия и Беларус, или те са били просто сянка на отношенията между Сърбия и Русия?

Междувременно ЕС добавя допълнителни санкции срещу режима на Лукашенко. В същото време виси пакет на стойност три милиарда евро, готов да бъде налят в беларуската икономика, веднага след смяната на правителството.

Сърбия ще следва ЕС в по-нататъшни рестриктивни мерки спрямо правителството в Минск. Това няма да създаде прецедент, тъй като досега е участвала в много от тях, без да понесе никакви щети.

Оказва се, че решенията на Сърбия по отношение на Беларус не нарушават двата й важни външнополитически интереса – от една страна, те повишават съгласуването с външната политика на ЕС, а от друга, не нарушават добрите отношения с Москва.

Стъпка напред би било ако в някой следващ момент, Белград директно информира обществото си, че участва в европейската политика спрямо Беларус. Без да чака новините за това да дойдат от власите в Брюксел.