Лидерите на ЕС търсят камикадзе

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Charles Michel and Kiril Petkov [Council newsroom]

Срещата на върха на ЕС на 23-24 юни най-вероятно ще бъде запомнена с темата за разширяването на ЕС, както и предоставянето на официален статут на кандидати за Украйна и Молдова. Но нещо липсва, за да бъде обявен пълен успех от събирането на лидерите на ЕС – Северна Македония и Албания също очакват добри новини по дълго отлаганото решение за започване на преговори за присъединяване.

Пречката продължава да бъде българското вето върху Северна Македония заради това, което България нарича антибългарска политика от страна на Скопие, както и заради редицата спорни исторически въпроси. Въпреки закъснялата активност на френското председателство, шансът ветото да бъде премахнато е близо до нула.

Преди дни Франция внесе предложение, което отговаря на някои от условията и изисквания на София, включително чрез включване на Европейската комисия в преговорите за присъединяване на Северна Македония. Правителството на Кирил Петков обаче е на път да бъде свалено от власт, а вотът на недоверие може да бъде гласуван в четвъртък (23 юни), докато премиерът трябва лети за Брюксел.

Кабинетът на Петков загуби мнозинството си, когато коалиционният партньор „Има такъв народ“ напусна управлението. Лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви като причина несъгласия по бюджетните въпроси и политиката за Северна Македония. Трифонов обвинява Петков, че кроял таен заговор за премахване на ветото, въпреки парламентарния консенсус Скопие първо да удовлетвори българските искания.

Истинските причини за конфликта между Трифонов и Петков навярно са различни. Въпросът за Северна Македония е просто удобна маска. Но когато лидерите на ЕС се опитват да помогнат за преодоляване на ветото, те трябва да разберат истинската същност на проблема.

Ветото се превърна в израз на задълбочаващия се консерватизъм в българското общество, което е функция на демографската криза и липсата на доверие в институциите на страната.

Има опасност ветото да стане част от българската идентичност, уви, и каквото и да предложат лидерите на ЕС, то да бъде отхвърлено като неприемливо. Същите процеси протичат и в Скопие.

Скопие и София са като скачени съдове. Никой не иска да даде шанс на другия да постигне напредък. Може би сега няма значение, но именно Бойко Борисов задвижи този процес. Никой в България нямаше да забележи, че София дава зелена светлина за започването на присъединителните преговори на Скопие преди две години и половина, ако ГЕРБ на Борисов не беше помогнал за създаването на този мит с ветото, който вкапа процеса в тази задънената улица.

Същото се случи и с Истанбулската конвенция преди четири години. Това беше тест за това в какво обществото е готово да повярва, а истината няма значение. Е, обществото се оказа готово да повярва на невероятни глупости, включително, че ЕС може да напълни България с ирански бежанци травестити.

Тогава същите канали бяха използвани, за да всяват страх сред хората. Консервативните проруски кръгове сега ги използват, за да внушат недоверие в ЕС. България обаче вече е член на ЕС и много икономически кръгове са твърде пристрастени към европейските фондове. Затова може да се прогнозира, че няма особен риск България да напусне ЕС.

На този фон елитът на Северна Македония поддържа много по-тесни икономически връзки с Белград и Атина, отколкото със София. Отмяната на ветото на България вероятно ще бъде безкрайна въртележка, докато някой не го отмени с цената на репутацията и кариерата си.

През 2002 г., когато България се приближаваше към членство в ЕС, най-голямата пречка беше затварянето на четири ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй. Пречката бе премахната с подписа на тогавашния външен министър Соломон Паси. Той отлетя тайно за Брюксел и подписа един ден преди парламентът да забрани предсрочното затваряне на реакторите.

Това беше ход камикадзе, но така стана възможно България да влезе в ЕС. Ще действа ли Петков като камикадзе? Залагаме на това, че той няма да го направи. Той вече изпрати предложението на Франция по въпроса за Северна Македония в парламента без да коментира.

Брокер може да бъде президентът Румен Радев, чиято позиция може да повлияе на БСП, за която ветото е „червена линия“.  Но това няма да стане тази седмица. Обзалагаме се, че няма да стане и този сезон. Може би по време на чешкото председателство, да се надяваме.