Макрон и неговата сръбска слабост

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Миналия август френският президент Емануел Макрон произнесе 5-минутна реч на сръбски в Белград. Ефектът от това необикновено усилие върху публиката беше огромен. Точно както за Кенеди през 1963 г., магията подейства.

Видеоклипът не го показва, но речта бе изнесена на много специално място.

Пред емблематичната белградска крепост Калемегдан, на мястото на сливането на реките Дунав и Сава, стои бронзова статуя, изобразяваща женска фигура с меч, а отдолу са думите „Обичаме Франция, както тя ни обичаше, 1914-1918 г.“. Вероятно никъде по света няма друг такъв паметник на чужда държава.

Избухването на Първата световна война обърна вниманието на френската общественост към Сърбия. Франция предостави материална подкрепа на своя съюзник в началото на 1915 г., изпращайки летци, служители на ВМС и медицински персонал на помощ на сръбските сили. По-късно сръбски и френски войници се сражават в битката при Солун и на 1 ноември 1918 г. маршируват в освободения Белград.

Повече от 100 години по-късно Макрон се възползва от френско-сръбската дружба: по време на посещението бяха подписани 22 двустранни споразумения, както и писма за намерение.

Безспорно това е голям успех и е в поразителен контраст със своеволната позиция на френския президент относно разширяването на ЕС и блокирането на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания.

Изглежда съмнително, но всъщност има смисъл. Нека да спекулираме по въпроса…

Сърбия е единствената страна на Западните Балкани, която няма планове за присъединяване към НАТО. Тя е и най-проруската страна, със сигурност единствената, където Путин е със славата на рок звезда. Президентът на Сърбия, Александър Вучич, е фен на Путин.

Ако Макрон иска да работи за подобряване на отношенията с Москва, както ясно посочи в интервюто си пред The ​​Economist миналия четвъртък, Сърбия със сигурност може да бъде мост и ценен съюзник в тези отношения.

Сръбските лидери, винаги стремящи се към „величие“, със сигурност биха били готови да се „надскочат“, геополитически казано.

С Обединеното кралство на път да напусне ЕС и НАТО в „мозъчна смърт“, както го описа Макрон, той може би се чувства свободен да експериментира с нова парадигма – държане на проатлантическите страни от Западните Балкани в състояние на неопределеност, и залагане на сръбския коз.

Нима има ли по-добър начин за търсене на ново начало с Русия?

Повтаряме, това е спекулация или по-скоро предположение. Но вече виждаме реакциите на няколко страни от ЕС след интервюто на Макрон с The Economist. И други имат своите съмнения.