Моментът на истината на Балканите

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Ситуацията на Балканите и европейския им път не се нуждаят от специално въведение, но въпреки това продължават да ни изненадват.

Миналия петък (27 септември) германският Бундестаг даде зелена светлина на Северна Македония и Албания за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Гласът на Германия би трябвало да е достатъчен, за да умиротвори водещите скептици на разширяването, Франция и Холандия.

Но не всичко е толкова просто. Всички (или повечето) държави членки изглежда подкрепят Северна Македония – считайки, че усилията ѝ за постигане на споразумение за име с Гърция заслужават да бъдат възнаградени. Но това отношение не важи със същата сила и за Албания.

Идеята да се позволи на Скопие да започне преговорите, докато на Тирана не, се лансира от месеци. Но с това съществува рискът да се разгневят всички албанци – много от които живеят извън границите на Албания, предимно в Косово и Северна Македония, а по този начин Западните Балкани да бъдат отново дестабилизирани.

Невъзможно e да си представим, че Албания, ядосана на ЕС, би била особено конструктивна в подпомагането на диалога между косовските албанци и Сърбия. Диалог, който е от ключово значение за разрешаването на продължителната етническa враждебност в региона.

Можем ли да си представим вариант Албания да избере да остане безразлична, в най-добрия случай, към усилията на етническите албанци и македонци в Северна Македония, да запазят своята многоетническа общност?

Но перспективите не са съвсем ясни и за Скопие, тъй като стана очевидно, че съседката му от ЕС, България, все още има своя коз. Вицепремиерът на България Красимир Каракачанов заяви през уикенда, че ще подаде оставка, ако премиерът Бойко Борисов не блокира началото на преговорите на срещата на върха на ЕС на 17 и 18 октомври.

Каракачанов, който е също и министър на отбраната и лидер на националистическата партия ВМРО, вече заплаши миналия декември, че ще блокира присъединяването на Скопие към НАТО, позовавайки се на редица нерешени исторически и езикови спорове.

София и Скопие подписаха двустранно споразумение, за да изяснят неуредени въпроси, което бе слабо забелязано в международен план, но беше предшественик на получилото много по-голяма известност споразумение от Преспа с Атина. Каракачанов счита, че Скопие не изпълнява ангажиментите, които пое.

Изглежда наистина сериозно. Българският президент Румен Радев бързо организира среща с ключовите фигури в страната, включително Борисов и коалиционния му партньор Каракачанов.

Решено е България да подкрепи Северна Македония, но само при определени условия, които да бъдат дефинирани скоро. Интеграцията на Скопие не трябва да е за сметка на българската история и идентичност, каза Радев.

При липсата на значителен жест от страна на Скопие, остава да се разбере дали Борисов ще търси съюзници (отново Франция и Холандия) и ще се възползва от тяхната позиция, дали ще изправи сам срещу Германия или просто ще отстъпи, посрещайки нежелана реакция у дома.

Блокирането на двете страни, преди новата комисия да започне работа, ще означава, че ЕС ще засили посланието, което Жан-Клод Юнкер изпрати през 2014 г.: „Няма да има разширяване по време на мандата на Комисията“. Въпреки че не каза: „няма да има напредък по пътя на разширяването“.

Това е добре дошло за онези, които опростяват процеса и приравняват началото на преговорите за присъединяване със самото присъединяване, знаейки прекрасно, че преговорите могат да отнемат години и да бъдат блокирани на всяка стъпка.  Нерешените въпроси също могат да бъдат разрешени в процеса, поне на теория.