Неопределените отношения между ЕС и САЩ

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Отношенията между САЩ и Европа са като при някои стари семейни двойки: децата са напуснали дома, но между двамата все още има някакви чувства и за развод не може да се мисли. Въпреки това някъде дълбоко остават някои нерешени въпроси, които трябва да бъдат изчистени в името на мирното съвместно съжителство.

Достигнаха ли отношенията между ЕС и САЩ своята най-ниска точка?

Наистина е забележително колко пъти през последните няколко години служители от двете страни на Атлантика са си задавали подобен въпрос.

Неотдавнашни проучвания сочат, че европейците и особено германците се разграничават от политиката на САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп. Друго проучване, проведено във Великобритания, също установи, че от началото на пандемията мнението на британците за САЩ също се е влошило. Друго проучване на общественото мнение установи, че само 2% от французите имат доверие на Тръмп.

Американският президент също не пази евроскептицизма си в тайна. В момента американско-германските отношения са в дълбока стагнация. Прозира и желанието от страна на САЩ за разваляне на отношенията между Германия и Франция – традиционните лидери на европейската интеграция.

Повратът в трансатлантическите отношения все повече се наблюдава и в поведението на европейските правителства, които изглежда желаят да игнорират заплахите на Тръмп срещу установяване на по-тесни връзки с Китай.

В седмиците преди срещата на министрите на външните работи на ЕС с американския държавен секретар Майк Помпео, която се проведе в понеделник (15 юни), главният дипломат на ЕС Жозеп Борел изключи заставането на блока на страната на САЩ срещу Китай. Той омаловажи идеята за “системно съперничество” с Пекин.

Въпреки че Европа може да попадне между чука и наковалнята, до момента ЕС избира прагматизма пред призивите на Вашингтон за конфронтация с Китай.

Някои дори биха казали, че ухажването на Пекин е добре дошло на фона на шумните и проблематични отношения между ЕС и САЩ при администрацията на Тръмп. Това очевидно разминаване по отношение на Китай е само една от многото различия от двете страни на Атлантика.

Оплакванията на Тръмп за недостатъчните разходи на Европа за сигурност и отбрана, както и въпросът за европейската стратегическа автономност, също се превръщат във все по-голям препъни камък.

Наскоро обявените планове за изтегляне на американски войски от Германия поставиха под въпрос участието на САЩ в европейската архитектура за сигурност.

“Американските данъкоплатци вече не желаят да плащат прекалено много за отбраната на други страни”, коментира вече бившият американски посланик в Германия.

Към картинката трябва да добавим и генералното незачитане на мултилатерализма от страна на администрацията на Тръмп и оттеглянето на САЩ от няколко сделки и споразумения, които са постигнати с помощта на европейците, или имат пряко, сериозно въздействие върху тях.

Що се касае до търговията, САЩ гледат на ЕС като на конкурент, а не като на партньор. Най-голямото разочарование на Тръмп си остава големият търговски излишък на стоки между Европа и САЩ.

Преди срещата в понеделник обаче висш служител на ЕС настоя, че САЩ все още са най-важните двустранни партньори на ЕС. Неопределените отношения между ЕС и САЩ, които често прескачат от любов към омраза ще останат такива, поне до президентските избори в САЩ през ноември.