Опитът на Източна Европа може да помогне на бъдещото разширяване на ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Разширяването на ЕС трябва да бъде замислено и осъществено като геополитическа експанзия. Снимка: Shutterstock, symbiot

Както показаха събитията от тази година, колебанията относно разширяването на ЕС са недалновидни и потенциално много опасни. Разширяването на блока трябва да бъде замислено и осъществено като геополитическа експанзия, пишат Павлина Янебова и Павел Хавличек.

Павлина Янебова е директор по изследванията в Асоциацията за международни отношения (AMO) в Прага, а Павел Хавличек е научен сътрудник в AMO.

Руската агресия в Украйна промени из основи контекста на политиката на съседство на ЕС. Тя накара трите асоциирани към ЕС държави – Украйна, Грузия и Молдова – да подадат официалните си заявления за присъединяване към клуба.

ЕС обаче не пожела да даде конкретни обещания за членство на съседните държави, като се обоснова с необходимостта ЕС първо да се консолидира, да реши вътрешните си проблеми и да се увери, че Съюзът наистина е единен, преди да приеме куп нови държави.

Събитията след 24 февруари показаха – или по-скоро потвърдиха – че изправени пред зловредната визия на Русия за международния ред, подобни колебания са недалновидни и потенциално много опасни.

Разширяването на ЕС трябва да бъде замислено и осъществено като геополитическа експанзия.

ЕС трябва да признае, че неговата сигурност е неразривно свързана със способността му да проектира своята сила и решителност, като предложи на своите източноевропейски съседи ясна перспектива за членство и по този начин недвусмислено да сигнализира на Русия за готовността си да защитава предпочитания от нея международен ред в Европа, т.е. ред, основан на ценностите на свободата и демокрацията.

Това не означава, че трябва да се приемат и трите асоциирани държави точно в този момент, нито че ЕС трябва да направи компромис с изискванията за демокрация и икономика, залегнали в критериите от Копенхаген, които държавите в този момент по никакъв начин не изпълняват.

Крайната цел – пълноправно членство в ЕС – обаче трябва да бъде ясно формулирана.

В средносрочен план ЕС и държавите трябва да използват съществуващата рамка на споразуменията за асоцииране (СА) и задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ), за да се подготвят за пълноправно членство.

Отправните точки на трите споменати държави не са еднакви. От политическа гледна точка, бидейки жертва на непровокирана руска агресия, Украйна има неоспоримо морално основание да поиска да се присъедини към ЕС. Нейното приемане би имало и най-голяма политическа тежест в подхода на Запада към Русия.

Другите две държави, от друга страна, не се присъединиха към санкциите, наложени вследствие на инвазията.

В Грузия проблемът с дефицитите по отношение на демокрацията и стандартите за върховенство на закона е малко по-сериозен, отколкото в Украйна и Молдова, особено като се има предвид тенденцията на спад.

Макар че икономическото положение във всяка от страните е далеч от стандартите на ЕС, ясно е, че разходите за следконфликтно възстановяване в Украйна ще бъдат огромни. Освен това и трите държави изостават в някои от най-важните програми на ЕС, като например върховенството на закона, борбата с изменението на климата или цифровизацията.

От друга страна обаче, в рамките на политиката на Източното партньорство и споразуменията за асоцииране и задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, през последните години трите държави изминаха дълъг път, за да се доближат до ЕС. Очевидно е, че в това отношение те разполагат с допълнителен потенциал.

Освен споменатия по-горе аспект на сигурността, интегрирането на Украйна, Молдова и Грузия – след като бъдат изпълнени всички необходими критерии – би означавало значително разширяване на единния пазар, което би било от икономическа полза за Съюза и неговия бизнес сектор.

Особено в случая на Украйна интегрирането на огромния селскостопански сектор към единния пазар би допринесло – въпреки вероятните недоволства на някои държави-членки на ЕС – за продоволствената независимост на ЕС, което може да се отнася и до трети държави.

И така, какво следа да се направи по-нататък?

Ясно е, че ЕС трябва да мобилизира политическа воля за действие.

В този контекст обаче неотдавнашното предложение на Еманюел Макрон за създаване на по-широка „европейска политическа общност“ в никакъв случай не изпраща необходимия силен сигнал към Русия с алтернативната си визия за региона.

Заедно с концепцията за бъдещето на разширяването и отношенията с Украйна, представена от Австрия, то показва, че ЕС е далеч от постигането на общо разбиране за това как да си сътрудничи с Украйна и други източноевропейски държави в бъдеще.

Ето защо е налице дълбока необходимост от по-задълбочени дискусии между групата съмишленици от държави от Централна и Източна Европа, които вече са подкрепили стремежа на Украйна за бъдещо присъединяване, и останалата част от ЕС, представлявана от Еманюел Макрон, Карл Нехамер или Олаф Шолц.

Една от възможностите ще бъде налице преди и по време на чешкото председателство на Съвета на ЕС, особено по време на заседанието на Европейския съвет на 23-24 юни, който е готов да помогне за улесняване на процеса на започване на преговори за присъединяване, тъй като източното съседство е отдавнашен приоритет на Чехия.

Въпреки това, поради позицията си на безпристрастен модератор – честен посредник, тя трябва да търси съюзници, които да инициират тези дебати.

Това открива възможност за Полша, Швеция и други партньори със сходно мислене, които са убедени, че е важно тройката асоциирани страни на ЕС да продължи да се интегрира в европейския блок.

Същевременно обаче това изисква цялостен план и добре разработена тактика как да се убедят държавите, които са по-малко заинтересовани от сближаването на Украйна, Молдова и Грузия с ЕС, като същевременно се ребалансира политиката на разширяване и се посредничи със страните от Западните Балкани, които чакат на опашката вече от доста време.

ЕС се намира в незавидна ситуация поради действията на Русия в Украйна и трябва да носи много дини под една мишница.

Колкото и да е трудна настоящата криза, тя се оказва трансформираща за външната политика и политиката на сигурност на отделните държави, за което най-добър пример са Финландия и Швеция и тяхното присъединяване към НАТО. Що се отнася до ЕС, съюзът може и трябва да бъде тласъкът към по-решителна роля на регионалната и международната арена.