Остават 100 секунди до края на света

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Shutterstock]

Вчера светът се събуди по-малкo сигурен, след като световните суперсили започнаха ново раздаване в играта си на ядрен покер. Договорът за отворено небе е третото основно споразумение за сигурност, което може да бъде преустановено – и може би няма да е последното.

Остават 100 секунди до края на света, според символичния часовник на деня на Страшния съд, който показва колко близо е човечеството до пълна (ядрена) катастрофа. Никога не сме били толкова близо до съдния ден откакто през 1953 г. САЩ и Русия тестваха за първи път водородни бомби.

Как стигнахме дотук? Да се ​​върнем в не толкова далечното минало.

Стратезите спорят отдавна дали на ядрената заплаха на Москва и нарушаването на договорите трябва да се отговори с ескалация или със сдържаност.

През последните две години администрацията на Тръмп залага на оттеглянето от стратегическите договори, целящо да принуди връщането на руснаците на масата за преговори.

Първо, Вашингтон се отказа от ядрената сделка с Иран през 2018 г., оставяйки европейските сили да работят за поддържане на ядреното споразумение. Това изолира САЩ от западните им съюзници и пося несигурност. Последваха рисковите и в крайна сметка безплодни преговори между САЩ и Северна Корея.

След това през август миналата година САЩ и Русия излязоха от Договора за ядрени сили със среден обсег (INF) – знаков пакт, забраняващ ракети с наземни ядрени оръжия с обсег 500 – 5 500 км. Колкото и да са критични към Москва, повечето страни-членки в НАТО биха предпочели този договор да се запази.

Впоследствие и двете суперсили вдигнаха мизата с инвестиции във военно оборудване с ядрена възможност. Вашингтон ускори производството на нова мини ядрена бойна глава в подводниците в отговор на новата ракетна система на Москва.

Сега да се върнем към настоящето.

Договорът за отворено небе е пакт, позволяващ на членуващите страни да извършват кратки невъоръжени полети за наблюдение, събирайки информация за военните сили и съоръжения на други държави. Оттеглянето на САЩ от споразумението значи, че още един договор за контрол на оръжията, хвърлен в кошчето за боклук на историята.

Ходът идва в момент, когато и Китай, и Русия модернизират ядрените си оръжия, докато други ядрени сили като Северна Корея, Пакистан, Индия и Израел продължават да изграждат нови системи. Глобалните военни разходи отбелязват най-големия си ръст от десетилетие насам.

В Европа ядреното разоръжаване и потенциалното преместване на американското ядрено оръжие предизвикаха оживен дебат. В зависимост от резултата това може да доведе до голям политически сътресения в НАТО, а перспективата вече разгневи Москва.

Бъдещето на контрола върху въоръженията също не предвещава нищо добро.

Експертите по разоръжаване прогнозират, че ако Тръмп спечели президентските избори на САЩ през ноември, ще има още споразумения, които ще останат в миналото.

Новият START, поредният основен договор между Москва и Вашингтон, който ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, държани от двете страни, ще изтече през 2021 г., освен ако Тръмп и Путин не се съгласят да го удължат.

Въпреки тиктакащият часовник, до момента не е имало разговори за ново споразумение или за удължаването му с още пет години.

А това е друга съществена опасност. Новите споразумения, които биха могли да включват и Китай, и други страни, по искане на САЩ, не могат да бъдат подписани за един ден. Понякога за договарянето и влизането в сила на такива договори са необходими десетилетия.

Въпреки че през февруари френският президент Макрон призова европейците да предложат съвместно международна програма за контрол върху оръжията, а експертите по разоръжаването призоваха за “спешна реакция”, включително и от Европа, засега напредък не се наблюдава.

Европейските лидери трябваше да окажат по-голям натиск върху Путин и Тръмп да спазват вече несъществуващите договори. За да върнете обратно часовника на съдния ден, са необходими повече от двама лидери визионери като Горбачов и Рейгън, създали Договора за ядрени сили със среден обхват.

Дебатът за разоръжаването се нуждае от промяна в разбирането, че контролът върху ядрените оръжия е не само любима фраза на левичарите, но и основна част от всяка стратегия за национална сигурност.