Отношенията между Африка и ЕС след COVID-19

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Едно от последните действия на Европейската комисия преди пандемията да удари континента беше да публикува стратегически документ за бъдещите отношения между блока и Африка. Подобни геополитически съображения сега изглеждат като далечен спомен, но вече се появяват признаци, че това започва да се променя.

В петък (12 юни) преговарящите на Комисията и на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) потвърдиха, че преговорите по споразумението за търговско и политическо сътрудничество, което ще замени двадесетгодишното споразумение от Котону, са към края си.

“На финалната права сме”, коментира Юта Урпилайнен, еврокомисар по международните партньорства.

Преговорите продължават вече две години и не са лесни. Според мнозина, като институция АКТБ е тромава и неефективна реликва от миналото.

Все още пред сключването на споразумението има много пречки. Държавите-членки на ЕС продължават да са на различни мнения относно условията за миграция, легалните миграционни пътища и връщането на неуспелите търсещи убежище и икономическите мигранти.

Въпреки това е постигнато съгласие за необходимостта от увеличаване на търговията между ЕС и Африка и вътрешноафриканската търговия, както и за растежа на европейските инвестиции.

До момента броят на случаите на COVID-19 в Африка остава нисък, особено в сравнение с Европа. Почти всички африкански лидери приеха строги ограничителни мерки много рано, повечето от които все още са в сила.

Подобно на Европа, ограничителните мерки, наложени на африканския континент ще причинят тежки икономически загуби. За разлика от Европа обаче, повечето африкански бюджети няма да могат да издържат на икономическия срив.

Китай използва пандемията от COVID-19, за да затвърди дипломатическата си позиция в Африка, изпращайки доставки на медицинско и техническо оборудване. Междувременно САЩ затвърди изолационисткия си подход. Администрацията на Тръмп предлага търговски пакт на Кения, но иска да премахне съществуващите търговски споразумения за износ с повечето африкански страни.

За Европа това е възможност да установи равноправно стратегическо партньорство с Африка.

Сривът в цените на петрола предоставя на Европа възможността да помогне за трансформирането на африканските икономики чрез възобновяема енергия.

От друга страна спадът в цените на медта и други стоки, голяма част от които се изнасят като суровина за китайското производство, ще тласне много африкански правителства да преразгледат икономическите си модели.

Както подчерта Андрю Лебович от Европейския съвет по външни работи, интересът на европейските страни към преместване на производството на стоки нараства. Това е шанс за подкрепа на промишленото производство в Африка, към което се стремят по-амбициозните лидери на африканския континент.

В периода преди пандемията Европейската комисия обмисляше срещата на върха ЕС-Африкански съюз да се състои през октомври, за да се съгласува официално новата “Цялостна стратегия за Африка”. Въпреки че голяма част от работата по споразумението, свършена преди пандемията, вече може да не е актуална, това партньорство може – и трябва – да стане реалност.