От ЕС зависи каква ще е съдбата на Украйна, Молдова и Грузия

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Знамената на Асоциираното трио. [Георги Готев]

Европейският съюз трябва да реши бъдещето си и като отговори на последните призиви за членство на Украйна и другите две асоциирани държави – Грузия и Молдова, пише Тинатин Ахвледиани, научен сътрудник от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

9 май бележи раждането на нашата съвременна представа за мирна Европа, предложена през 1950 г. от декларацията на Шуман, която проправи пътя към създаването на Европейския съюз. Но днес Съюзът отново е свидетел на опустошителна война на прага си. Тази война оставя бъдещето на ЕС да се пише в Украйна.

През последните два месеца вече се наблюдава огромна промяна във външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Сега блокът трябва да реши бъдещето си, като отговори на последните призиви за членство в ЕС от Украйна и другите две асоциирани държави – Грузия и Молдова.

Настоящата война постави въпроса за това разширяване на първо място в дневния ред на ЕС, но не за първи път европейското бъдеще на трите държави е предизвикано от руски нашествия. Днес единственият въпрос, който трябва да си зададем, е колко още войни ще са необходими, за да може това трио най-накрая да заживее в мирен Европейски съюз?

Триото се появи от политиката на ЕС с „Източно партньорство“, която сама по себе си беше дете на войната, стартирана в отговор на инвазията на Русия в Грузия през 2008 г. През 2014 г. трите държави от формата станаха асоциирано трио към  ЕС, като подписаха споразумение.

Този важен етап предизвика бунта на Евромайдана в Украйна, избухването на войната в Донбас и анексирането на Крим от Русия.

Въпреки ясното разделение на триото от останалите държави от „Източното партньорство“, които направиха доста различни политически избори през последното десетилетие, ЕС запази шестте държави под една политическа рамка.

По този начин целите на политиката на „Източното партньорство“ бавно намаляват до най-малкия общ знаменател и ЕС задържа перспективите за членството им, което би трябвало да бъде логична последица от асоциирането им към блока.

За съжаление, агресивното нашествие на Путин принуди президента Зеленски да зададе въпроса, който ЕС трябваше да повдигне преди години – какво е бъдещето за украинците, които умират заради европейския си избор?

С този въпрос Украйна отвори вратата за членство в ЕС и останалата част от триото последва примера й.

Сега в ръцете на ЕС е окончателно да реши бъдещето на триото. Съгласно така наречените Копенхагенски критерии, тримата кандидати трябва да отговарят на политическите, икономическите и институционалните условия за членство в съюза.

По институционални критерии триото трябва да отговаря на условията, тъй като те отдавна са се ангажирали да сближават достиженията на правото на ЕС. Те също така трябва да отговарят на икономическите критерии, тъй като споразумението не само предвижда наличието на свободна пазарна икономика и либерални търговски политики, но също така прилагане на политики за социално, трудово, екологично и устойчиво развитие.

По политически критерии трите държави идват със свои вътрешни проблеми. Украйна се бореше с проблемите на корупцията и върховенството на закона преди войната; Молдова най-накрая се ръководи от проевропейско правителство, но все още има много малък напредък по отношение на реформите на върховенството на закона и изкореняването на корупцията; а Грузия, известна преди като най-добре представящата се страна в „Източното партньорство“, сега отстъпва по отношение на демокрацията и правата на човека.

И все пак изграждането на демокрация не е линеен процес и напредъкът, постигнат от триото, все пак е значителен. След като вземе предвид всички критерии заедно, триото все още има високи резултати като държавите от Западните Балкани, които вече имат статут на кандидати.

Като им предостави кандидатура, ЕС само ще засили демократичните процеси в триото, като ги обвърже с ангажименти за необходимите реформи, които идват заедно с този статут.

Отварянето на нови глави е не само логична последица от асоциирането им с ЕС, но е и морално и правно задължение на геополитическия съюз, който ЕС се стреми да бъде. Именно Договорът за ЕС задължава Брюксел да интегрира „всяка европейска държава, която зачита и насърчава европейските ценности“ .

Наблюдавайки тази опустошителна война в Украйна сега, това задължение по Договора става морален императив за ЕС, за да покаже, че украинският народ наистина принадлежи към европейското семейство.

Докато обмисля членството на останалата част от триото, ако асоциирането им с ЕС не е достатъчен аргумент, ЕС трябва внимателно да прецени дали е готов да стане свидетел на нови войни в Грузия и Молдова, за да се убеди, че и те принадлежат към европейско семейство.

Молдова, която споделя граница с ЕС, прави този въпрос по-спешен от Грузия, която няма сухопътна граница с блока.

Въпреки това, ако ЕС застане на страната  на съседите си, които умират за европейския си избор, тогава  трябва да приветства и Грузия, която въпреки ограничените си възможности влезе във война с Русия през 2008 г.

В крайна сметка, Грузия спечели най-висока оценка за прилагането на споразумението  до тази дата. Както правилно се посочва от Стратегическия компас на ЕС , враждебните намеси на Русия в Грузия и Молдова компрометират тяхната стабилност и техните демократични процеси и имат преки последици за сигурността на ЕС.

И така, време е ЕС да остави зад гърба си своята стратегическа неяснота, която „Източното партньорство“ въплъщаваше през последното десетилетие. Триото е основното постижение на „Източното партньорство“ и ако успее, това означава, че политиката на ЕС не е била напразна.

Това дава възможност на ЕС да изпълни задълженията си по Договора да се ангажира със съседските отношения и да интегрира държавите, които са доказали непоколебимите си ангажименти към европейските ценности.

Това е единственият път напред към мирна Европа и сигурен ЕС – детето на войната, което Робер Шуман имаше предвид, когато пишеше своята декларация на 9 май 1950 г. – и това е геополитическият съюз, който ЕС трябва да се стреми да бъде днес.