Полуистини и двойни стандарти в езиковата политика на Скопие

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Зиадин Села [Л] поздравява президента Стево Пендаровски по повод поемането на поста, 21 май 2019 г. [Уебсайт на президента на Северна Македония]

Президентът на Северна Македония няма право да заявява, че държавата “не се нуждае от ЕС”, ако трябва да изпълни условията на България по отношение на езика, тъй като се отнася по същия начин към собствените си етнически албански граждани, пише Зиадин Села.

Зиадин Села е депутат и лидер на “Алианса за албанците”, дясноцентристка политическа партия, създадена в Северна Македония през 2015 г. Преди това е бил кмет на Струга.

“Когато прочетох документа за първи път, се върнах към формулировката два или три пъти. Не можех да повярвам, че през 21 век някой може да отрече нечий език, използван от десетилетия… Ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и езикът, на който говоря не е македонски, тогава нямаме нужда от ЕС”. Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в телевизионно интервю на 1 май, коментирайки становището на България, приложено към заключенията на Съвета на ЕС от 26 март за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС.

Българското становище, на което се позова президентът Пендаровски и което в продължение на седмици се пазеше в тайна от обществеността, изброява редица условия към Северна Македония за отваряне и успешно приключване на преговорните глави.

Най-противоречивото сред тях е отмяната на всички препратки към македонски език в официалните документи на ЕС. Вместо това София иска македонският език да бъде обозначен като “официалния език на Република Северна Македония”.

Тези условия отразяват дългогодишната позиция на София, считаща македонския език за диалект на българския, като поставя под въпрос съществуването на македонска национална идентичност отделна от българската. Дебатът, който те предизвикаха в Северна Македония и в ЕС, е проблематичен в няколко аспекта.

Емоционалната реакция на президента Пендаровски към българското условие за македонския език е разбираема от политическа гледна точка. Но също така е крайно безотговорна, що се отнася до нашия държавен интерес и е неискрена спрямо гражданите на Северна Македония.

Първо, Северна Македония е многоетническа държава, в която по-голямата част от гражданите никога няма да се съгласят с изявлението на президента Пендаровски, че Северна Македония трябва да се откаже от интеграцията си в ЕС.

За това има много причини, включително жертвите и неуморните усилия през последните три десетилетия, липсата на алтернатива и най-вече защото евроатлантическата интеграция е главният държавен интерес на Северна Македония. Този процес току-що започна с присъединяването ни към НАТО през март 2020 г. и ще бъде завършен едва когато станем пълноправна държава-членка на ЕС.

Второ, липсата на искреност у президента Пендаровски към собствените му граждани е очевидна. Президентът изглежда поразен, че България се осмелява да отрича езика на македонците, като същевременно забравя, че стои начело на държава, която отрича същото това право на една трета от населението си по още по-брутален начин. Конституцията представя албанския език като “език, на който говори поне 20% от населението и който е различен от македонския”.

На президента Пендаровски можем да кажем следното: “Да, г-н президент, все още има такива случаи в 21 век. За да ги видите, не е нужно да гледате към София, а в собствения си заден двор – Северна Македония, която представлявате”.

През 2020 г. конституцията ни все още използва реторика от документите от времето на Първата световна война, а именно от Парижката мирна конференция, където под натиска на западните сили Кралството на сърбите, хърватите и словенците е принудено да подпише договор за защита на малцинствата. Той предвижда отваряне на училища с преподаване на албански – разбира се, само на хартия, тъй като забраната им продължи до 1941 г. В този договор споменаването на албанския език е внимателно избегнато.

Вместо това се споменава “език, различен от сръбския”, откъдето е почерпено вдъхновението за квалификацията на албанския език в конституцията на Северна Македония.

През 1920 г. сръбските мотиви бяха кристално ясни: отричане и потискане на всяка следа от съществуването на албанска нация в собствените им земи, включително чрез отричането на съществуването на албанци и езика им във всеки официален документ.

Но какво оправдава отричането на албанския език в Северна Македония и днес? Страхувам се, че същата стара логика мотивира продължаващия отказ на македонските политически партии конституцията на Северна Македония да се позовава на албанския език с името му. По този начин срамните формулировки от тоталитарното минало се увековечават .

Споделяме загрижеността на президента Пендаровски и сме съгласни, че той има пълното право да бъде възмутен от българското условие спрямо македонския език. Въпреки това бихме искали да видим, че споделя и възмущението на своите албански граждани към анахроничната и антиевропейска конституция на република Северна Македония.

Когато става въпрос за българското искане да се посочва “официален език на Република Северна Македония”, трябва да се отбележи, че този дебат е неточен. Той пренебрегва факта, че албанският, понастоящем дефиниран като “езикът, който говори най-малко 20% от населението и който е различен от македонския”, всъщност е официален език на републиката, редом с македонския.

Крайно време е това да бъде официално признато от ЕС и неговите държави членки.

Позовавайки се на максимата: “Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб“, призоваваме президента Пендаровски заедно с други македонски и албански политици да инициира вътрешен дебат за изменение на ретроградната конституция и да заживеем в съответствие с европейския идеал.

Нека се възползваме от възможността да изоставим логиката на един от най-мрачните периоди в човешката история и да дадем пример за европеизация на региона, както и към българските си съседи.

Що се отнася до отношенията с Република България, нека работим заедно, македонци и албанци, за да намерим обща позиция с нашите съседи в рамките на съвместните комисии за прилагане на договора за приятелство между двете страни. Това трябва да даде тласък на членството на Северна Македония в ЕС, а не обратното.

Многоезичието е една от основните ценности на ЕС. Езиците трябва да обединяват хората и да засилват междукултурните връзки помежду им, вместо да създават назадничави блокади.

Потвърждаването на статута на македонския език в ЕС, както и този на албанския в Северна Македония и в ЕС е перфектен случай за демонстриране на съществения принос, който езиковото разнообразие внася в европейския проект, изграден на мотото “Единство в многообразието”.