Преосмисляне на разширяването на ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Украински студенти носят знаме на ЕС в Лвов, Украйна, 22 ноември 2013 г. Повече от хиляда млади хора се събраха, за да протестират срещу решението на украинското правителство да спре работата по планираното споразумение за асоцииране с Европейския съюз. EPA/YURKO MORYKVAS

Войната в Украйна ни подтиква да преосмислим много от политиките на Европейския съюз. Една от тях е разширяването на блока.

Украйна, която героично се защитава срещу руския агресор, защитавайки и европейските ценности, поиска бързо членство в ЕС, а Брюксел наруши табуто, като прие кандидатурата й и започна за рекордно време процедурата по нейната оценка.

Това е гигантска стъпка. Нека не забравяме, че бившите съветски републики Украйна, Грузия, Молдова, Беларус, Армения и Азербайджан бяха част от формат, наречен  „Източно партньорство“, което предвиждаше асоцииране на тези от тях, които го желаят, но не и членство.

Украйна, Грузия и Молдова приеха предложението за „асоцииране“, но поискаха още. В западната част на Европа малцина осъзнаха колко голям символ е било знамето на ЕС по време на революцията на Майдана от февруари 2014 г.

Мнозина тук си задават въпроса – ОК, ние сме за бърза процедура за героична Украйна, но какво правим със Западните Балкани, които чакат от две десетилетия?

Това е резонен въпрос. Какво ни учи най-новата история?

На България и Румъния беше обещано членство в ЕС до голяма степен заради една друга война. През 1999 г. и двете страни дадоха своето въздушно пространство за войната на НАТО срещу Слободан Милошевич, известна още като войната в Косово. Тони Блеър тогава заяви, че София и Букурещ ще получат своята награда под формата на членство в ЕС, докато той е премиер. (Блеър имаше скрит дневен ред. Той искаше да разводни ЕС в хлабав съюз от разнородни членове. Но въпреки това неговата инициатива беше страхотен ход за нас.)

Бяха ли България и Румъния готови за членство в ЕС, когато се присъединиха през 2007 г.?

Не, не бяха. Като доказателство, досега нито София, нито Букурещ са успели да се отърват от мониторинга на ЕС върху техните съдебни системи, наречен „Механизъм за сътрудничество и проверка”.

Но може ли бързото присъединяване на България и Румъния да се счита за грешка?

Разбира се, че не. Ако това не се беше случило, досега България щеше да е Задунайска губерня на Путин. За него Черно море е твърде важно, той дори би стъпил там, преди да удари Украйна.

Разширяването на ЕС е преди всичко геополитически процес.

Но защо ЕС превърна разширяването в бюрократичен процес на изпълняване на условия  в продължение на десетилетия, докато на страните кандидатки и хората, които живеят там, им писне? Разумна или е глупава е тази политика?

Отговорът изглежда по-ясен днес, когато Путин разширява империята си, в отчаян опит да възстанови Съветския съюз, като изпрати танкове за завладяване на изгубени територии. Ако приемем, че ЕС също е империя, защо отказва да се разширява, въпреки че страните от периферията му все още желаят да се присъединят към Европейския съюз?

Прави ли ЕС услуга на Путин? Не е ли това грешна политика, белязана от почерка на Меркел в европейските дела, която трябва да бъде отхвърлена?

Какво се случва междувременно? За Русия на Путин никое събитие, което смятаме за решаващо, не е последният епизод. За Русия на Путин влизането на страна, която е била част от съветската империя в ЕС или НАТО, никога не е краят на историята. Винаги се планира реванш.

Ще дам пример със страната, която познавам най-добре.

Какво се случи в България през 12-те години управление на Бойко Борисов? Днес спокойно можем да кажем, че Борисов просто поддържаше едно удобно за Путин статукво. Нямаше никакви реформи, а армията е напълно небоеспособна. Борисов дори „подобри“ статуквото, като подари на Путин газопровод, който значително увеличава влиянието на Русия в Западните Балкани, особено в Сърбия (т.нар. „Балкански поток“, продължение на „Турски поток“). Борисов се правеше на прозападен политик, но днес мнозина го виждат като кръстник на мафиотски модел, превърнал България в гнил плод, което е твърде удобно за Русия на Путин.

В Сърбия ситуацията е много по-тревожна, защото тамошният автократ Александър Вучич, който също се представя за неизбежен фактор на Запада, провежда открито проруска политика, а сръбските медии, които контролира, са антиевропейски настроени.

Влиянието на Сърбия в страните от Западните Балкани остава важно, особено в Северна Македония, където от десетилетия се провежда антибългарска политика. Това започва от епохата на Тито и е дело на Управлението за държавна сигурност /УДБА/, тяхното ЩАЗИ. Вучич изгражда геополитически проекти като Балканския Шенген. А какво прави България?  Нищо, освен, че се е оплела в разплитането на тежките си отношения със Скопие.

Други геополитически играчи обаче не спят, например Турция, която също страда от имперска, османска носталгия и се опитва да стъпи навсякъде, където е възможно, особено в най-крехката страна на Балканите Босна и Херцеговина, която е на ръба на колапса.

На конференция на EURACTIV България, организирана в понеделник в София, евродепутатът Радан Кънев (ЕНП) призова България и Гърция да започнат да играят тази геополитическа роля, която се очаква от тях, за да управляват успешно присъединяването на Западните Балкани към ЕС.

Разширяването на ЕС трябва да направи нашия Съюз по-силен. За да успеят, страните кандидатки може да са слаби като икономики (което е поправимо), но трябва да се отърват от петата колона на Путин. Местните подставени лица на Путин се хранят с корупция, а корупцията на Балканите убива перспективата за ЕС.

Те също трябва да се отърват от антагонизмите на миналото, които са толкова благоприятни за Кремъл. Те трябва да се отърват от местните автократи. Подкрепата за разширяването на ЕС трябва да бъде изцяло преразгледана, като следствата се насочат не в подкрепа на бюджетите на автократите, а в полза на гражданското общество.

Трябва да сме в състояние да отговорим на призива на историята за много кратко време. И нека благодарим на Украйна, че ни отвори очите.