Ретроспекция на Брекзит

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Shutterstock]

Брекзит е пред нас. В полунощ британците напускат, затваряйки още една глава от сагата на Брекзит (и от историята на ЕС). Поглеждайки назад към отминалите три години, EURACTIV ви припомня целия процес.

Сутрешните новини на 24 юни 2016 г. бяха наистина шокиращи, но определящият момент дойде, когато премиерът Дейвид Камерън подаде оставка часове след потвърждаване на вота. Това показа, че резултатът има тежест и няма да бъде отхвърлен.

Спомням си как гледах Дейв наживо заедно с Джеймс Крисп и Хорхе Валеро в офиса на EURACTIV, напълно неосъзнаващ, че кутията на Пандора току-що беше отворена.

Неволно изиграхме историческа роля, когато в далечната 2012 г., една от статиите ни за първи път спомена думата, която ще продължи да украсява страниците на повечето европейски документи с години.

Точно така, думата “Брекзит” се появи за първи път на един от уебсайтовете ни, повече от четири години преди съдбовния референдум. Чувство на вина по асоциация, от което никога няма да се отърся.

Писането за Брекзит създаде известни предизвикателства пред британец като мен. Първо, трудността да свържа един неясен и объркан политически процес с подробните политически статии, с които се гордеем, понякога бе сизифска задача.

Твърде често отговорът на въпроса: “как X ще повлияе на Y след Брекзит” беше очаквания “зависи” или “никой не знае”. Понякога статиите свършваха в рубриката “Мнения”, а не в “Новини”. Някои бяха отхвърляни точно по същата тази причина.

Това не ни спря да пишем за всичко – от визовите схеми и паспорти за домашни любимци до уличните партита в Девън и ел. кабели. Много истории бяха прекалено интересни, за да бъдат подминати, дори в тях да нямаше елемент на “какво, ако?”

Но имаше и още по-сложна задача: да информирам безпристрастно, същевременно имайки ясни лични възгледи за Брекзит и аргументи срещу него. Тази ситуация се появява и когато пишехме на климатични теми, но в този случай всяка статия беше упражнение по професионализъм.

Вместо да споделям изрично възгледите си за Брекзит, ще кажа само, че именно благодарение на програмата “Еразъм” заминах да уча в чужбина, а стаж в Европейската комисия ме доведе в Брюксел, благодарение на което завързах страхотни приятелства.

Притеснявам се и от ефекта, който Брекзит ще има върху мястото от Острова, което все още смятам за свой дом: Уелс. Историята и простата икономика за жалост сочат големи предстоящи проблеми.

Журналистическата професия обаче изисква безпристрастност и следващите 11 месеца преговори и всичко, което дойде след тях, ще я подложат на допълнителен тест.

Несъмнено беше прекрасно изживяване да бъда журналист в Брюксел. Интересът към това, което се случва в столицата на ЕС, никога не е бил по-висок, отчасти благодарение на Брекзит. Изглежда гражданите на Европа вече се интересуват повече от това, което Комисията, членовете на ЕП и техните избраници в частност ще постигнат.

След повече от три години отразяване на сагата, това е може би единственият осезаем “дивидент от Брекзит”, който мога да ти предложа, уважаеми читателю: интересът и любопитството могат да доведат до осъзнаване и разбиране.

Можете да разчитате на нас в EURACTIV, че ги притежаваме и двете и ще продължаваме да ви информираме по темата.