Руският синдром на Макрон

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Shutterstock/Frederic Legrand]

Обръщането към Русия ще направи Европа по-малко зависима от САЩ и ще я превърне в по-категоричен и автономен актьор на сцената на международната политика. Поне така изглежда мисли френският президент Еманюел Макрон.

Тази позиция, обаче, става все по-проблематична за Европа и започва да подкопава доверието във Франция.

През последните седмици Москва не си прави услуга. Първо, президентът Владимир Путин възнамеряваше да изпрати резервни полицейски сили, които при необходимост, да подпомогнат Александър Лукашенко в Беларус.

Тогава един от най-яростните критици на Путин, Алексей Навални, се озова в германска болница, където специализирана германска военна лаборатория намери доказателство, че е бил отровен с нервния агент Новичок.

Гласовете, идващи от Германия – която обикновено не иска да дразни руската мечка прекалено – този път бяха изненадващо недвусмислени. Те искат Русия да си понесе последствията.

Берлин дори публично обсъжда да не спре проекта за “Северен поток 2” в Германия, превръщайки проекта – за който Берлин винаги е твърдял, че не е политически –  въпрос на политически натиск.

На фона на целия този хаос Франция обаче изглежда мълчалива.

Макрон посочи, че Франция е готова да даде на отровения опозиционер Навални необходимата помощ, включително и убежище.

Но освен това нищо кой знае какво не се е променило:

Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан и министърът на отбраната Флоранс Парли планират да се срещнат с руските си колеги Сергей Лавров и Сергей Шойгу на 14 септември, за да проведат разговори на тема сигурност.

Да се ​​каже, че моментът за това е неподходящ, би било прекалено меко изказване.

Щом сме на тема сигурност, може би въпросът защо вещество, класифицирано като химическо оръжие, е било използвано на руска територия, със или без знанието на Кремъл, има вероятност да бъде повдигнат?

Някои анализатори основателно попитаха как би реагирала Франция, ако Полша или друга по-голяма източноевропейска страна реши да проведе разговори с Турция на тема стабилността в Средиземно море.

Последствията вероятно биха били съвсем различни.

През последните няколко години френският президент многократно беше обвиняван във високомерие заради намерението си да изглади отношенията на Европа с Москва.

Много от съюзниците на Франция – особено Германия, Нидерландия, Полша и балтийските държави – са предпазливи, а някои страни искат да запазят или засилят санкциите на ЕС срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

Мирната среща на върха за Украйна, която се проведе в Париж в края на миналата година, даде оскъдни резултати. По подобен начин ангажимента на Франция във връзка с ядрените амбиции на Иран и Северна Африка едва ли ще впечатли Москва.

Последният призив на Макрон до лидерите на Русия и Иран за сътрудничество с останалата част от международната общност за възстановяване на стабилността в Ливан, остана до голяма степен незабелязан.

Макар че Иран и Русия са важни играчи в региона и предложиха помощ на Ливан след опустошителната експлозия миналия месец, нито една от двете страни не взеха участие в международната донорска конференция за възстановяване на Бейрут, организирана от Франция и ООН.

Става все по-ясно, че това, което Макрон може би вижда като интелигентно, прецизно маневриране на френската външна политика, в действителност подкопава единството на Запада срещу Русия.