“Семействата” не си забиват нож в гърба

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA/STEPHANIE LECOCQ]

Семейство обикновено е група от хора, подкрепящи се и в най-тежките моменти. Европейският съюз често е описван като семейство, особено в спокойни времена. При първите смущения обаче, прозорците се затварят в опит да се скрият неразбирателствата.

Пресен пример за това е Турция и продължаващата либийска криза. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел публично призна, че вътрешните разделения в Съюза по въпроса са довели до доминацията на Русия и Турция в Средиземноморието.

В момент, в който натискът на Турция върху Гърция нараства всекидневно, Германия продължава да продава подводници на Анкара, а Испания ѝ предоставя “ноу-хау” за изграждането на военни самолети.

Високопоставен дипломат от ЕС заяви миналата седмица, че членовете на семейството на ЕС трябва да подобрят комуникацията си, за да избегнат бъдещи изненади.

Не е ли ирония, че държавите членки, единодушно критикуват турската агресия в Източното Средиземноморие, а едновременно с това осигуряват оръжие на Анкара?

Във вторник (21 януари) гръцкото правителство ликуваше, след като получи писмо от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, в което се заявява, че Вашингтон “ще продължи да подкрепя просперитета, сигурността и демокрацията в Гърция”.

Европейският съюз също изрази солидарността си с Гърция и Кипър. Но ЕС няма армия. Единственият наличен инструмент на ЕС са санкциите, които вече са приети, но все още не са наложени.

Липсата на единомислие обаче не е ограничена до ЕС-27. Към картинката може да прибавим и европейските политически партии, които са в битка една с друга.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП) и турският въпрос е първото му сериозно предизвикателство откакто пое властта.

Логично беше да се очаква, че Мицотакис ще получи подкрепата на ЕНП. Вместо това получи нож в гърба. Два пъти.

Първо от българския си дясноцентристки колега Бойко Борисов. Миналия месец Борисов публично поиска от Гърция да се справи с Турция на двустранно равнище без участието на ЕС. А във вторник (21 януари) в Давос българският премиер поздрави турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу за споразумението с Либия.

Втората “изненада” дойде от Берлин и по-специално от канцлера Ангела Меркел. Тя не покани Мицотакис на Берлинската конференция като предостави на турския президент Реджеп Ердоган възможността да се “надсмива” над гръцкия лидер, изолиран в преговорите за Либия от собственото си политическо семейство.

ЕНП все още е най-голямото политическо семейство в Европа. Но ако загуби още един премиер след изборите в Ирландия през февруари и ако междупартийната война в Хърватия свали консервативното правителство, ситуацията в Съвета на ЕС ще се промени.

Човек с право може да се запита защо крайнодесните членове на ЕНП – като Виктор Орбан – се радват на преференциален режим в партията, докато либералните дясноцентристки политици като Мицотакис са избутани в ъгъла. Но в това може би има логика.

Това може да е сигнал, че Орбан в крайна сметка ще успее да промени ЕНП, както не е спирал да се зарича, докато либералният Мицотакис може да започне да обмисля присъединяването към “Обнови Европа” на Макрон.

Във всеки случай Макрон е единственият европейски лидер, който открито подкрепя Мицотакис, както на ниво НАТО, така и на ниво ЕС.