Солидарност с юга

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.

“Солидарност” е една от най-използваните думи в ЕС. За нуждата от нея се говори много в борбата със здравните и икономическите предизвикателства, поставени от коронавируса. Жалко, че когато става дума за действия, солидарността често не достига.

Солидарността, необходима за борба с пандемията, изглежда очевидна за учените и повечето специалисти. Но до голяма степен в ЕС тя липсва.

Италия и други страни от еврозоната призовават за съвместно емитиране на коронаоблигации, за да избегнат нова дългова криза. С тежестта на дълга, който вече е 135% от БВП, Рим трудно ще избегне неизпълнението му, ако настъпващата рецесия е толкова дълбока, колкото всички се страхуват. И все пак Германия и Нидерландия остават непреклонни както винаги.

Но необходимостта от солидарност се разпростира извън границите на ЕС.

По-рано тази седмица, изправени пред пандемията, африканските министри на финансите поискаха подкрепа от ЕС, МВФ и Световната банка за незабавен спешен икономически стимул на стойност 100 милиарда щатски долара. Това ще включва отказ от всички лихвени плащания на стойност 44 милиарда долара за 2020 г. и потенциално за още поне две или три години за всички африкански страни.

Като се има предвид, че едно от последните изявления на Европейската комисия преди пандемията беше поставянето на начало на стратегията ЕС-Африка – насочена към подсилване на търговските и политическите отношения – не е неразумно да се очаква ЕС да отправи поглед и по на юг от Средиземноморието.

От една страна, опустошителната пандемия в Африка би довела до нова миграционна криза.

От друга, 100 милиарда долара не могат да се сравняват с 2 трилиона евро финансови спасителни мерки, вече обявени от европейските правителства.

И все пак настроенията в Европа и САЩ показаха, че те биха предпочели да се съсредоточат върху собствения си заден двор. Миналата седмица срещите на Г-20 и Европейския съвет приключиха, без да се споменават финансови спасителни програми за Африка или всъщност някой извън клуба на богатите.

Този сляп подход може да има смисъл, що се отнася до успокояване на обществено мнение, но геополитиката не е на пауза. “Крепостна” Европа само ще отслаби още повече статуса и влиянието на блока на световната сцена.

Докато Европа и САЩ се колебаят и се бавят, Китай тихо печели пиар войната, предлагайки медицинско оборудване и софтуер на развиващите се страни. Това няма да доведе до икономическа изгода за Пекин – все още – но е лесна и неоспорима дипломатическа победа.

“Ще погледнем ли извън европейските граници, за да утешим стратегическата ни южна съседка?” попита Карлос Лопес, главен преговарящ от страна на Африканския съюз относно споразумението след Котону, свързано с търговията между ЕС и Африка.

Това е добър въпрос и тъй като северът на Европа изглежда не желае да помогне дори на собствените си южни държави членки, отговорът в момента е “не”.