Сърбия и Унгария формализират своите специални отношения

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Сръбският президент Александър Вучич разговаря с унгарския премиер Виктор Орбан по време на срещата им в Белград, Сърбия, 15 май 2020 г. Орбан е на официално държавно посещение в Сърбия.  EPA-EFE/ANDREJ CUKIC

Унгария, чието правителство е в конфликт с Брюксел от отдавна, наскоро се очерта като основен просръбски лобист в ЕС. В сряда (8 септември) тези специални отношения бяха формализирани, пише сръбският журналист Дарко Чачич, в материал, предоставен на EURACTIV България.

Премиерите на Сърбия и Унгария, Ана Брнабич и Виктор Орбан, подписаха Споразумение за сърдечни отношения и стратегическо партньорство между двете страни в Будапеща в сряда. Ресорните министри пък подписаха седем документа за сътрудничество в областта на търговията, земеделието и дипломатическите отношения.

След съвместната сесия на унгарското и сръбското правителство Орбан заяви, че отношенията между двете страни са достигнали “безпрецедентно ниво” и отново потвърди пълния ангажимент за европейската интеграция на Сърбия. Брнабич подчерта, че Унгария е “абсолютно и несъмнено най-надеждният партньор на Сърбия” в европейския й път. Тези изявления отразяват предишни декларации на Орбан и сръбския президент Александър Вучич, които развиха близки отношения през последните няколко години.

Унгария, чието правителство е в противоречие с Брюксел за дълго време, наскоро се очерта като основен просръбски лобист в ЕС. Орбан настоява скоро Сърбия да бъде приета в Европейския съюз, въпреки че преговорите за присъединяване на страната в момента са в задънена улица заради липсата на реформи, най-вече по отношение на върховенството на закона.

На Бледския стратегически форум, който се проведе миналата седмица в Словения, Орбан отново подчерта, че недвусмислено подкрепя членството на Сърбия в ЕС, като го нарече “ключът“ към интеграцията на региона на Западните Балкани.

“Сърбия е от решаващо значение. Без Сърбия като член на ЕС не можем да говорим за сигурност или за пълна европейска идентичност. Ние се нуждаем от Сърбия като член на ЕС повече, отколкото Сърбия се нуждае от нея”, каза унгарският премиер на панелната дискусия за бъдещето на Европа.

Орбан, който участва в поредица сблъсъци с ЕС по въпроси, вариращи от отношението му към бежанците до натиска върху учени, съдии и медии, посети Белград на 8 юли. Само няколко дни по-рано той представи своята визия за бъдещето на ЕС в седем точки, една от които призовава за незабавно членство на Сърбия. Предложението му беше критикувано от много лидери от блока, а германският канцлер Ангела Меркел заяви, че унгарската визия за бъдещето на ЕС се различава значително от визията на другите страни.

По време на посещението на Орбан в Белград през юли унгарският и сръбският лидер, за пореден път заявиха, че отношенията между двете страни са по-добри от всякога и взаимно си отправиха похвали. Президентът Вучич каза, че отношенията между Сърбия и Унгария са най-добрите в историята и че сътрудничеството се развива бързо както политически, така и икономически.

“Благодаря на унгарския премиер и на правителството, защото те бяха готови да понесат атаки и критики, че подкрепят членството на Сърбия в ЕС. Няма много такива приятели. Ние знаем как да оценим това и да върнем услугата”, каза Вучич.

Застъпвайки се за членството на Белгард в ЕС, Орбан засилва влиянието на Унгария в Сърбия и региона, но също така подобрява позицията на страната си в Брюксел, коментира зам.-председателят на независимата гражданска организация Европейското движение в Сърбия, Владимир Меджак.

“Това е печеливша ситуация за Орбан. Укрепването на отношенията между управляващата партия “Фидес” и Сръбската прогресивна партия на Вучич допринесе за значителен напредък в икономическото сътрудничество между двете страни. От друга страна, разширяването е една от важните политики в рамките на ЕС, а комисарят Оливер Вархей е унгарец. Като се представя за важен играч в Западните Балкани, Унгария укрепва позициите си в различни преговори в рамките на ЕС”, каза Меджак.

Но докато отношенията са изгодни за Унгария, с подкрепата на Будапеща, Сърбия не може да спечели нищо от Брюксел, напротив, казва Меджак. Той припомни, че депутатът от германския Бундестаг Йосип Юратович открито е попитал преди няколко месеца дали Сърбия иска да влезе в нелибералния ЕС на Вишеградската група, към която принадлежи Унгария, или в ЕС от западноевропейски тип.

“Тези две визии са реални и Сърбия няма да бъде допусната да влезе в ЕС като нелиберална държава. Това изобщо не помага на страната, ако е представена в Брюксел като държава от този тип. Що се отнася до процеса на европейска интеграция, също няма да я облагодетелства, а може да бъде дори вредно в определени среди“, подчерта той.

Меджак също така посочи възможните негативни последици за Сърбия от застъпничеството от Унгария.

“Партията “Фидес” на Виктор Орбан прекъсна връзките си с Европейската народна партия, за да не бъде изгонена, след като членството й беше прекъснато за дълго време. Водената от “Фидес” държава не може да осигури на Сърбия подкрепата на Европейската народна партия, най-силната политическа група в ЕС. В същото време това може да повлияе негативно на начина, по който страната ни се възприема от други политически партии в блока –  либерални, социалистически и зелени “, каза Меджак.

Един от мотивите на Будапеща да се застъпи за членството на Сърбия в ЕС със сигурност е фактът, че Унгария вече няма да бъде външната граница на ЕС на юг, каза Меджак и оцени тази политика като “практична, силно рационална и логична”.

“От тази гледна точка подходът на Унгария е изключително рационален. Ако Сърбия се присъедини към ЕС, това би облекчило натиска върху Унгария, тъй като тя ще бъде заобиколена само от държави-членки на ЕС, с изключение на малка част от границата й с Украйна. Това повишава нивото на нейната сигурност. Много по-добре ще й е да не външна граница на ЕС, защото е отговорно и скъпо”, каза коментира Меджак.

Орбан и Вучич, и двамата често са критикувани за това, че заемат авторитарни позиции и ги налагат чрез ограничаване на свободата на медиите, се срещат изключително често, особено през последните две години и половина. Икономическите връзки между двете държави също се засилиха в този период. Правителството на Орбан инвестира сериозно във Войводина, автономната провинция на Сърбия със значително унгарско малцинство.

Зад политиката процъфтяват и бизнес сделките. Балканската мрежа за разследващи репортажи разкри, че група свързани компании, включващи сътрудници на Орбан и сътрудници на управляващата прогресивна партия в Сърбия, са доминирали в избора на изпълнители на някои обществени поръчки.