Поставянето под въпрос на украинската идентичност, правото на страната да решава сама за себе си, да се защитава и да иска санкции, които да отслабят руската икономика, а оттам и способността за нападение – остават инструменти на руската пропаганда. Нека се уверим, че не помагаме за нейното разпространение, отправя апела си Анна Романдаш.
Анна Романдаш е украинска журналистка и писателка. Тя предостави тази статия специално за EURACTIV.
Изминаха три седмици, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари. Три седмици Европа е във война. Руските войски не успяха да превземат Киев или други големи градове, но успяха да нанесат ужасяващи щети.
Югоизточна Украйна остава най-пострадалата; град Мариупол съобщава за 20 000 загинали цивилни граждани в резултат на блокадата на руската армия и постоянния обстрел. Много градове са напълно разрушени. Някои от тях са под обсада, където протестите срещу окупаторите се посрещат с куршуми и отвличания на хора.
Цялата тази информация е лесно достъпна в Googe и може да бъде намерена в повечето европейски медии – със снимки, видеоклипове, свидетелства на оцелели и експертни коментари. И все пак, където и да погледна, в почти всички медии присъства и нещо друго: руската пропаганда.
Разбира се, тя е променила формата си, сега е много по-ненатрапчива, но все още е там, бързо препредавана и споделяна. Цитати на Владимир Путин и Сергей Лавров, неверни твърдения и обвинения, повтаряне на старата мантра за стратегическите интереси на страните и др. И дори когато лъжите биват посочвани, те пак се повтарят, така че читателите/зрителите/слушателите ги чуват отново и отново.
Отличен пример: стратегическите интереси. Чувала съм го толкова много пъти. Звучи по следния начин: Русия просто защитава себе си, зоната си на влияние и стратегическите си интереси. Да, войната е лоша и всичко останало, но тя нямаше да се случи, ако НАТО не беше провокирало Русия. Ако Русия беше сигурна, че Украйна никога няма да се присъедини към Алианса и остане неутрална страна, тя щеше да бъде мирна и в безопасност.
Този наратив с удоволствие се пропагандира от някои путинисти и симпатизанти в Европа, които не отричат войната, но прехвърлят вината на Путин и неговите поддръжници върху Запада.
В тази перспектива Украйна не е субект; тя е просто обект, който е нападнат, жертва на по-големи интереси. Желанията и надеждите на много милиони украинци не се вземат под внимание – те просто нямат значение.
Това е опасен наратив, изпълнен с колониализъм и империализъм. Той напълно пренебрегва украинците в името на стабилността под заплахата от по-голяма война.
Друг пропаганден разказ е повтарянето на путинисткия език. Руската война срещу Украйна се представя като някаква странна „украинска криза“ или „украински конфликт“. Руските войници се превръщат в „жертви на режима“, защото са били излъгани. Същото се отнася и за други руснаци – „жертви на държавната телевизия“.
Този наратив измества фокуса от действителното положение в Украйна. Войната, изпълнена с ужасяващи зверства, се превръща в много по-малък, много по-локализиран „братски“ конфликт, така че не се нуждае от толкова голямо внимание от страна на света.
Опитваме се да намерим оправдания за руските войници, които „просто изпълняват заповеди“ – въпреки че са знаели за плана за нахлуване в Украйна и за нападение срещу цивилни граждани. Съчувстваме на „невинните руснаци, които не знаят какво се случва“ – въпреки че руснаците винаги са имали достъп до недържавни медии, които са доставяли независима информация.
Дори и сега, с репресиите срещу социалните медии и независимите новини, все още има медии, които доставят неутрални данни, и винаги може да се използва VPN и възможност да се преглеждат рускоезични медии, базирани извън Русия.
Работата е там, че искаме да вярваме, че само една малка дузина от хората са жадни за война, но останалата част е мирна и пацифистка. И все пак повечето руснаци, или се преструват, че войната не ги засяга, или дори я подкрепят.
На следващо място, ние все още се отнасяме към Путин и неговите приближени като към източник на информация, който може да се цитира, ако не и да се използва за новини. Лъжите, произвеждани от Кремъл, подхранват много крайно десни конспирации, но те се разпространяват и в много по-умерени платформи – които споделят неверни твърдения просто защото руското ръководство ги генерира.
И накрая, руската пропаганда накара много европейци да поставят под въпрос Украйна като цяло: истинска държава ли е тя? Същата ли е като Русия? Иска ли Украйна да се върне при Русия след много „щастливи“ години в СССР?
Кремъл ни накара да мислим, че присъствието на рускоговорящи и дългата и трагична история на Украйна като руска колония би трябвало да са достатъчни, за да не се зачитат украинците като нация и суверенна държава. Онези, които се борят срещу тази пропаганда, често бяха определяни като русофоби.
Войната обаче промени гледната точка: лесно е да се види колко украинофобски са всички тези наративи.
Поставянето под съмнение на украинската идентичност, правото да решава, да се защитава и да иска санкции, които да отслабят руската икономика и по този начин способността за нападение – остават инструменти на руската пропаганда. Не е достатъчно просто да признаем това, много е важно да спрем да споделяме тези наративи.
Пропагандната машина на Кремъл съществува от години. Русия анексира Крим преди осем години – по същото време, когато подкрепяше сепаратистите в Източна Украйна.
През цялото това време руската информационна война следваше войските си, завладявайки много умове в цяла Европа. Този път не можем да ѝ позволим да победи.