Georgia on my mind

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Михаил Саакашвили [EPA-EFE/Remko de Waal]

Колко добро може да направи един човек за страната си? И колко зло? И не е ли иронично, ако един и същ човек може да е отговорен за редица добри дела през едната част от живота си и не толкова добри през остатъка му?

Във Франция, например, в момента се води дискусия дали да се чества 200-годишнината от смъртта на Наполеон на 5 май. Това би могло да бъде тема за друга коментарна статия, но аргументите са почти същите. Наполеон донесе слава на Франция, но след Ватерло територията на страната бе по-малка, отколкото преди да се възкачи на трона.

Михаил Саакашвили бе третият президент на Грузия за два последователни мандата, от 25 януари 2004 г. до 17 ноември 2013 г. През този период той натрупа много постижения и несъмнено ще остави следа като голям реформатор. Но историята ще запомни и редица  наистина големи провали.

Докато първият мандат на Саакашвили беше помрачен от политически сътресения, вторият му отбеляза безпрецедентен икономически растеж (с БВП, нарастващ средно с 10% годишно), както и драстични спадове в ендемичната корупция. Външната му политика се характеризира с пронатовска и прозападна политика. Такава остава и политиката на наследниците му и на политическите му опоненти.

Мнозина обвиняват Саакашвили, че е попаднал в капана, поставен от Москва през август 2008 г., и че е дал на Русия предлог за изпращане на войски през границата, за да окупират отцепените региони Абхазия и Южна Осетия. Те съставляват около 20% от територията на Грузия.

Трудно е да се забрави клипът, заснет в разгара на въпросната катастрофална петдневна война с Русия, в който Саакашвили нервно дъвче вратовръзката си. Но ако не беше намесата на Никола Саркози, руските войски щяха да влязат в Тбилиси на следващия ден.

Саакашвили напусна Грузия през 2013 г., година след като партията му загуби парламентарни избори. Той бе задочно обвинен и осъден през 2017 г. по обвинения в злоупотреба с публична длъжност и корупция. Сега той живее в Украйна, която няма споразумение за екстрадиция с Грузия. Там Саакашвили е популярна фигура и все още се възприема като прозападен реформатор.

Саакашвили продължава да има значително влияние в родината си, като основател и лидер на Обединеното национално движение (ОНД), което остава най-голямата опозиционна сила в страната.

Миналата година ОНД взе 27% от гласовете на парламентарни избори, осигурявайки си 36 от 150 места. Опонента ѝ, управляващата партия “Грузинска мечтa”, спечели 90 места с 48% от гласовете.

Но ОНД оспори резултатите от изборите, бойкотира втория тур и призова гласоподавателите да не гласуват, въпреки че не успя да предостави доказателства за масови изборни измами.

Това създаде хаос в страната, опозиционните депутати разпънаха палатки пред сградата на парламента, вместо да присъстват на парламентарните сесии. Миналия месец политическата криза се задълбочи допълнително, което доведе до ареста на лидера на ОНД и оставката на премиера.

Тази седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пътува до Грузия, за да посредничи. Целият регион на Кавказ изглежда все по-нестабилен, а Армения все още е раздирана от обществено недоволство заради миналогодишната катастрофална война в Нагорни Карабах.

Резултатите от посредничеството на ЕС ще зависят до голяма степен от Саакашвили. Грузия и досега би могла да бъде възприемана като пример за постсъветска държава, ако бившият ѝ президент не хвърляше дългата си сянка върху политиката ѝ.

Както става ясно, Обединеното национално движение все още е заложник на личните амбиции на Саакашвили. Той от своя страна отстоява позицията си само благодарение на подкрепата, с която се ползва от кръговете в ЕС, готови да затворят очите си за вредата, която причини след като най-добрите му дни на любимец на Запада са в историята.

‘Après moi, le déluge’ (След мен и потоп), както е казал френският крал Луи XV. Изглежда Саакашвили вече не иска най-доброто за Грузия. Той знае, че не може да спечели тази игра и сега изглежда се възползва от дестабилизацията на страната.

Ето защо, съзнателно или не, Саакашвили отново играе по правилата, наложени му от бившия му съперник Владимир Путин. А Кремъл има израз за хора като него – нарича ги ​​“полезни идиоти”.