In the ghetto

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Shared-Link-The-Hub-Article-Templates-Options-13-800x450-1 [EPA PHOTO EPA/FEHIM DEMIR/fd-cl]

Един бърз поглед на картата на Европа показва, че странно, Европейският съюз отсъства в единия ъгъл известен като Западните Балкани.

И въпреки че на страните Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Косово, Албания и Босна и Херцеговина беше обещано, че един ден ще се присъединят към блока, изглежда, че с всяка изминала година постепенно все повече се отдалечават от ЕС, а не обратното.

Неотдавнашно проучване на IAI –  Instituto Affari Internazionali – показва, че размерът на финансиране, отпуснато по Инструмента за предприсъединителна помощ на ЕС (IPA), всъщност е намален в новия седемгодишен бюджет.

Нещо повече, търговският дефицит на Западните Балкани (репатриране на печалби от компании от ЕС, които работят в региона) е по-голям от размера на IPA. Това е без да броим огромните загуби на човешки капитал в следствие на миграцията.

Също така, разликата в богатството между региона и неговите съседи, които членуват в ЕС, Хърватия, Словения, България, Румъния, Гърция, Унгария, се увеличава.

Допълнителните фондове за възстановяване на ЕС след пандемията ще доведат до това, че тези страни от ЕС получават до 11 пъти повече средства на глава от населението спрямо шестте държави от Западните Балкани.

В Западните Балкани държавите ще получават средно 500 евро на глава от населението за периода 2021-2027 г. В сравнение, Хърватия ще получи около 5100 евро на глава от населението, а Гърция 5700 евро.

Цифрите са красноречиви. Докато ЕС проповядва сближаване, той практикува гетоизация.

При такива условия всякакви обещания за запазване на отворените врати за нови членове звучат лицемерно. Гредите се отместват, а разстоянието до гол линията, която винаги се променя се увеличава.

Стара шега, която всъщност обяснява краха на комунизма гласи:  “Те се правят, че ни плащат – ние се правим, че работим! В контекста на Западните Балкани може да се каже: “Те се правят, че искат да се присъединим – ние се правим, че се подготвяме”.

Изглежда, че тази реалност съвпада с дневния ред на Сърбия, където местният автократ не иска да се присъедини към ЕС, защото лоялността му е другаде.

Също така той играе в ръцете на някои кръгове в няколко държави, които играят геополитически игри. От привличането на чуждестранни държавни участници в региона до хипотетичното прекрояванe на границите и създаването на Велика Албания.

Счупиш го, притежаваш го.

Западните Балкани имат потенциал за дестабилизация, който надхвърля границите на региона. При президента Джо Байдън, чийто ум е в конфликт с Китай, е малко вероятно САЩ отново да действат като полицай в региона.

ЕС няма голям избор. Той трябва или да използва адекватно основния си инструмент – неговата мека сила – или ще трябва да контролира най-уязвимата част на континента по трудния начин.