Енергиен експерт: Украинската криза няма да повлияе на руските ядрени проекти

Снимка: АЕЦ "Козлодуй"

Напрежението в Украйна няма да повлияе на руските ядрени проекти, защото въпросите, свързани с ядрената енергетика, се разглеждат по различен начин в ЕС. Това коментира главният икономист на Института по енергиен мениджмънт Калоян Стайков пред EURACTIV България.

България има два ядрени реактора от Русия и все още се обсъждат възможностите за присъединяването им към енергийната система. Темата е актуална предвид заплахата на евроатлантическите партньори на България за строги санкции срещу Русия в случай, че нападне Украйна.

„Наложените до момента санкции са предназначени по-скоро да окажат негативен ефект върху руската икономика, но не и да забранят определен вид дейности. Силно ме съмнява Европейският съюз да наложи санкции, които да забранят реализирането на нови ядрени проекти“, коментира Стайков.

Според него същото сме видели и при ограниченията на САЩ срещу газопровода „Северен поток 2“. Всичките санкции, които бяха наложени на Русия, бяха насочени върху самия проект, а не върху определен вид дейност на държавата.

„Още повече, че доставките на ядрено гориво за централите е силно регулирано не само на национално, но и на международно ниво. Самото изграждане на централи, доставка на гориво и останалите дейности се разглеждат по различен начин. Самото ядрено гориво се разглежда като местен ресурс, а не като внос“, обясни той.

Според него рискът е за снабдяването с природен газ и цената, на която ще се купува.

За Европейската комисия елементите от енергийния микс са национален въпрос – дали някой член на общността ще използва ядрени реактори, или не, не е в правомощията да бъде определяно от институцията.

Визата в САЩ

Междувременно вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев е на работно посещение във Вашингтон, начело на делегация, в която са включени министърът на енергетиката Александър Николов и представители на ръководствата на АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. По време на визитата ще има разговори за ядрена енергия, втечнен природен газ и технологии за съхраняване на въглеродни емисии

Стайков обясни, че не е срещнал подробна информация за посещението, но не изключви възможността да бъдат договорени допълнителни количества втечнен газ. Според него обаче едва ли България ще преговаря самостоятелно за себе си.

„Най-вероятно договарянето на допълнителни количества ще бъде общо усилие от целия Европейски съюз. Това няма голямо значение за нас, от гледна точка на цената му, защото тя зависи в основна степен от цените на борсите в ЕС; въпросът остават за самата физическа доставка. Това видяхме и през декември, когато американският втечнен газ беше пренасочен от Азия към Европа. Реално погледнато нямаше значение дали той ще акостира в Нидерландия или в Гърция. Самата цена, на която се продава газът е вързана с европейските борси. В момента, в който дойде в Европа, цената на борсата падна, както и регулираните цени на „Булгаргаз“. И обратно когато го няма, цените се увеличават. Дали ще дойде директно в България или ще отиде на европейската борса не е от голямо значение“, посочи той.

Стайков обясни, че за физическите доставки ситуацията е малко по-различна, защото там има много възможности и всичко е доста условно. Трябва да се видят конкретните предложения. Дори в дебата за азерския газ и възможностите как да бъде доставен имаше няколко възможности, но всяка от тях беше свързана с различни технологически аспекти, разходи и естествено договаряне с Азербайджан.

По думите му възможности има, но трябва да се подходи малко по-проактивно, а не да се чака до последния момент.

„Ние все се надяваме бурята да ни отмине и като ни връхлети се чудим какви мерки да вземем, вместо да помислим малко по-рано как да се застраховаме срещу подобни развития. В това отношение наличностите в хранилището в Чирен са показателни. Те са доста под средноевропейските нива, което създава допълнителни рискове“, предупреди експертът.