Адаптацията на газовата мрежа за пренос на водород е възможност за Източна Европа

Michal Kurtyka at COP24 summit in Poland in December 2018 [WALDEMAR DESKA / EPA-EFE]

Съществуващите газови мрежи трябва да бъдат адаптирани за транспортиране на водород, подпомагайки увеличаването на търсенето, посочи Михал Куртика, министър на климата и околната среда на Полша в онлайн събитие, посветено на водорода в Централна и Източна Европа в петък (12 февруари).

“Трябва да адаптираме мрежите. Нужно е да се уверим, че вече съществуващата газова инфраструктура ще бъде адаптирана да транспортира и декарбонизирани газове, включително водород”, коментира той.

Водородът е начин зависимите от въглища страни от Централна и Източна Европа да оставят зад гърба си изкопаемите горива. Анализът на Европейската комисия показва, че всеки 1 милиард евро инвестиции във възобновяем водород води до около 10 000 работни места, посочи по време на конференцията Кадри Симсън, комисар по енергетиката на ЕС.

Полша вече е третият по големина производител на водород в Европа и петият в света. Страната вече е приела енергийния си план за 2040 г. и си е поставила за цел до 2030 г. една трета от произведеното електричество да бъде зелено.

Полша е поставила начало на водородната си стратегия, а България обяви, че ще разработи национална пътна карта за водорода. Словакия е създала център за водородни технологии, а Хърватия подготвя национална програма за развитие на пазара на водород.

“Вече виждаме водородни автобуси в Рига, има обещаващи проекти за приложения на водорода в морския сектор и дори в авиацията. Така че е ясно, в Централна и Източна Европа има възможности”, посочи Симсън.

Еврокомисията трябва да си свърши работата от гледна точка на регулациите, посочи Милан Седлачек, ръководител на отдел “Европейски въпроси и стратегии” в Eustream, оператор на газопреносна система в Словакия.

“Моля, не бъдете прекалено взискателни от самото начало. Смесените и нисковъглеродните газове са добра възможност, оползотворена от всички”, добави той.

Въпреки че е важно да се развие производството на декарбонизиран водород, най-важното е да се увеличи обемът и да се намалят разходите, посочи Адам Гибурже-Четертински, полски зам.-министър в Министерството на климата и околната среда.

Панелистите на онлайн конференцията призоваха европейските политици да сменят посоката на дебата за източниците на производство на водород – независимо дали от природен газ или възобновяема електроенергия – и вместо това да се съсредоточат върху увеличаването на производството. Това означава да не се фокусираме в цвета на водорода – сив, син или зелен в зависимост от неговото производство – а да се съсредоточим повече върху емисиите на CO2.

Куртика добави, че ЕС трябва да възприеме технологично неутрален подход, който приема нисковъглеродния водород, произведен от ядрена енергия.

Бъдещето на водорода в Централна и Източна Европа

Според Седлачек, няма съмнение относно значението, което водородът има при декарбонизацията на ЕС, а съществуващата газова инфраструктура ще играе важна роля в това. Той обаче предупреди, че средствата за адаптирането на мрежата са ограничени.

Газопроводите вече съществуват в ЕС, сред тях са и мрежи от съветската епоха в страни от Централна и Източна Европа. В Словакия в момента се проучва дали те могат да бъдат адаптирани за пренос на водород.

Седлачек обаче подчерта и предизвикателствата, свързани с обществената реакция към водорода. Той посочи, че бедността, ценообразуването и политиката могат да попречат на внедряването му, особено там, където по-мръсната енергия е по-евтина.

“Това демонстрира енергийните проблеми в посткомунистическите страни и особено тези на домакинствата с ниски доходи. Те, разбира се, са склонни да преминат към евтини и мръсни енергийни оператори, заедно с използването на въглища, което води до проблеми със замърсяването на въздуха”, посочи Седлачек.

В Унгария ролята на водорода се разглежда многостранно – като средство за съхранение и като гориво, смесено с природен газ. Проектите в страната се фокусират върху изследвания и разработки, транспорт и най-важното – върху смесения водород.

В Полша за транспорт с нулеви емисии са заделени еквивалента на 250-300 милиона евро, като до 2025 г.  страната се стреми да разполага с 500 автобуса на водород. Това би спомогнало за подобряване на качеството на въздуха в една от най-замърсените европейски страни.

До 2030 г. Полша се стреми да отвори първата си когенерационна централа с мощност 50 MW. Това е комбинация от природен газ и водород, която намалява количеството на въглеродните емисии и се разглежда като крачка след въглищата по пътя към по-екологична енергия.

Еврокомисията се надява да увеличи производството на водород в Европа с въведената през юли миналата година стратегия за водорода. ЕК предложи ревизии на транснационалните мрежи през декември, включително на водородните тръбопроводи и електролизаторите.