Атина и Кайро обмислят промяна в маршрута на Източносредиземноморския тръбопровод

Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси, кипърският президент Никос Анастасиадес и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. [EPA-EFE / IAKOVOS HATZISTAVROU]

Гърция и Египет обсъждат възможността за промяна в трасето на Източносредиземноморския тръбопровод “Истмед” (East-Med), за да се справят с възникналите технически трудности, както и увеличат неговите икономически ползи, съобщава гръцкото списание To Vima.

През януари 2020 г. Кипър, Гърция и Израел подписаха в Атина споразумение за изграждането на тръбопровода, който се смята за проект от общ интерес на енергийната инфраструктура в Европа.

Източносредиземноморският газопровод трябва да осигури доставка на газ  от Източното Средиземноморие през остров Крит в континентална Гърция, откъдето се предвижда газът да се доставя по тръбопровода “Посейдон” под морето в Италия и по интерконекторния газопровод между Гърция и България в други европейски региони.

Целта му е да доставя между 9 и 12 милиарда кубически метра газ годишно.

Президентът на Египет Абдел Фатах Ал-Сиси е представил на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис алтернативна идея.

Тръбопроводът ще започне от израелското газово находище Левиатан, но вместо да стига до Кипър по офшорни тръбопроводи, той ще се насочи към Египет по суша и след това към остров Крит през гръцко-египетската изключителна икономическа зона.

След това корабите с втечнен природен газ ще могат да транспортират газа до Александруполис или до друга точка на континента.

Проблемът е в Кипър

Промените в проекта очевидно са за сметка на Кипър, защото разделянето на острова дава възможност на Турция да развие своите интереси.

Източници съобщиха пред гръцкото издание Vima, че Никозия е много предпазлива по отношение на подобен сценарий, като се има предвид, че може да загуби пазарния лост на сложната геополитическа шахматна дъска в Източното Средиземноморие.

Турция е гневна заради преговорите за газопровода “Истмед”, тъй като е изключена от проекта.

“Всеки проект, който пренебрегва Турция, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и кипърските турци, които имат равни права върху природните ресурси на остров Кипър, не може да успее. Обръщаме внимание на този факт още веднъж и се надяваме на реакция от международната общност“, заяви турското министерство на външните работи през януари 2020 г.

Дискусията за икономическата жизнеспособност на тръбопровода зае централно място от самото начало.

След подписването на сделката между Израел, Гърция и Кипър, говорител на ЕС заяви пред EURACTIV, че Брюксел приветства идеята и отбелязва, че тръбопроводът трябва да се разглежда като “вариант“ за доставка в ЕС.

“Важно е да се проучат допълнително разходите и ползите от двата основни варианта“, каза служителят на ЕС и добави, че досега Комисията не се е “подписала“ за тръбопровода, а все още проучва параметрите на проекта.

Очакванията са, че Европейската комисия ще предостави 34,5 милиона евро за завършване на техническите изследвания за проекта.

Изграждането  на газопровода “Истмед”, който ще е с дължина 2 000 км, ще отнеме 7 години и ще струва около 7 милиарда долара.