България за трети път се отказа от АЕЦ “Белене”, този път завинаги

Протест в София срещу АЕЦ "Белене". Радан Кънев пише, че българсият елит няма други идеи освен такива като строежа на централата. [Vassil Donev/EPA/EFE]

България за трети път се отказа от строителството на АЕЦ “Белене”, като този път изглежда е завинаги. Министерският съвет одобри доклада на енергийния министър Теменужка Петкова за изграждане на нов VII блок в АЕЦ “Козлодуй”, използвайки оборудването за проекта “Белене”.

“След 7-ми ще отидем на реализацията и на 8-ми реактор (в Козлодуй)”, каза премиерът Бойко Борисов, изслушвайки доклад за проекта за нова мощност в АЕЦ “Козлодуй” по време на заседанието на Министерския съвет в сряда. Приетият доклад за разширяването на АЕЦ “Козлодуй” е консултиран с представители на американската компания “Уестинхаус”.

Разширяването на “Козлодуй” с два нови енергоблока засега е единственият реалистичен вариант, разглеждан от България, за изпълнение на изискванията на “Зелената сделка” на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. Страната ни все още е сериозно зависима от въглищните си централи в Маришкия басейн.

Правителството на Бойко Борисов взе решението за спиране на “Белене”, след като пусна в началото на годината продължението на газопровода “Турски поток”, който транзитира руски газ към Унгария.

Проектът за строителството на ядрена централа край дунавския град Белене датира от 1980 година, но строителство реално започва през 1987 година. Това е година след аварията в “Чернобил”. Веднага след промените от 10 ноември 1989 година България се отказва от централата заради финансовите затруднения.

През 2002 година проектът е съживен от правителството на НДСВ, което се опитва да тушира недоволството от затварянето на най-старите блоковете в АЕЦ “Козлодуй”. През 2007 година по инициатива на президента Георги Първанов и правителството на тройната коалиция проектът “Белене” става част от т.нар. “голям енергиен шлем”. Това са три енергийни проекта между България и Русия, договорени по време на посещението на Владимир Путин в България през януари 2008 година.

Другите два бяха газопровода “Южен поток” и нефтопровода Бургас – Александруполис, но те бяха спрени много по-рано.

През 2012 година България вече има поръчани реактори, но Народното събрание спира проекта, за да възобнови през 2018 г. Междувременно Русия осъжда България за произведеното оборудване и страната е задължена да плати за построения реактор.

Сега проектът отново е прекратен, а руското оборудване най-вероятно ще бъде преместено в Козлодуй. От години България бе наясно, че изграждането на нов блок на съществуващата централа ще бъде по-евтино от построяването на изцяло нова мощност на друго място. Идеята на България е руският реактор да се комбинира с американски технологии. Ръководството на АЕЦ “Козлодуй” обясни, че до 10 години може да бъде пуснат един нов блок.

Фаворит в конкурса за построяването на “Белене” беше руската компания “Росатом”, която играеше заедно с френската “Фраматом” и американската “Дженеръл илектрик Стийм пауър” (GE Steam Power). Руската компания поиска държавни гаранции, а българското правителство продължи да настоява за строителство изцяло на пазарен принцип.

След избухването на пандемията процедурите в конкурса бяха временно замразени. Междувременно EURACTIV България разкри, че проектът “Белене” има нужда от ново одобрение от Европейската комисия и българските независими регулатори.

Сега експертната група към Министерството на енергетиката е обсъдила вариантите за нов блок в Козлодуй. Единият вариант е за купуване на американски реактори “AP 1000”, а другите две са за използване на вече платените и доставени руски технологии, които са действащите реактори в АЕЦ “Белене”. Най-вероятно ще бъдат използвани руските реактори с американските турбини от “Дженеръл илектрик”.