България има 500 милиарда куб. м газ, но няма политическа воля

Милиарди от фондовете на ЕС могат да бъдат отделени за инфраструктурни проекти в Западните Балкани, които не са необходими, не са прозрачни и могат да впримчат региона към изкопаемите горива, особено що се отнася до газа, за десетилетия напред.[Shutterstock/Деяна Стефанова Робова]

Десетгодишното затишие по темата “шистов газ” в България беше нарушено. Алармата беше задействана от спрените от Русия доставки на синьо гориво, което наложи спешно осигуряване на американски втечнен газ и даде повод  експерти да извадят на дневен ред неконвенционалния газ. Управляващите вече обявиха, че договорът с “Газпром”, който изтича в края на 2022 г., няма да бъде подновяван.

За да бъде намалена силната зависимост на България от руски газ и нефт експерти от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), от Българската асоциация природен газ и други експерти призоваха преди време да бъде вдигнат мораториумът върху шистовия газ. Но дали това ще извади от недрата на Северна България неконвенционален газ за стопански добив?

Колко са залежите

С налагането на безсрочен мораториум през 2012 г. върху проучването и добива му чрез технологията фракинг, предложен от първия кабинет на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, шистовият газ бе зачеркнат като енергиен ресурс.

Протестите на местни общности, екоактивисти и натискът на “Атака”, БСП и несъществуващата вече партия “Ред, законност, справедливост” си казаха думата.

Мораториумът завари три компании, които проучваха за шистов газ: “Парк Плейс”, която сондира край каварненското село Вранино, “Дайрект Петролеум” (Direct Petroleum) – край с. Девенци, и “Русгеоком” – в с. Рогозина в Добруджа. Но българското общество така и не разбра с какви подземни ресурси разполага държавата, въпреки че в продължение на няколко години в Северна България се извършваха геоложки проучвания. Според доклад на проф. д-р Спартак Керемедчиев от БАН от 2013 г., озаглавен “Потенциални ползи и рискове пред развитието на собствен добив на шистов газ в България”, американската фирма Direct Petroleum е обявила откриването на 6.6 млрд. куб. м край с. Девенци, Плевенско и 300 млрд. куб. м край Етрополе.

“По предварителни оценки във връзка с разрешението, дадено на “Шеврон” (5-годишно разрешително, издадено през 2011 г., бел.а.), ресурсите от шистов газ в Нови пазар са между 300 млрд. и 1 трилион куб. м”, се казва още в доклада.

На база извършеното проучване от Direct Petroleum през 2013 г. американската Energy Information Administration (EIA) оценява ресурсите от шистов газ в България на 481 млрд. куб м. Това е общо за извлекаеми запаси и оценени ресурси, обясни за Euractiv Христо Казанджиев от БЕМФ.

Според него без използване на фракинга като технология може да се извлекат 30 млрд. куб. м газ. България потребява около 3 милиарда. куб. м годишно.

В представения от проф. Керемедчиев доклад на конференция в БАН през 2013 г., като находища се посочват района на Мизийската  платформа между с. Девенци, Плевенско, Етрополе, Ловеч – Койнаре, Нови пазар. Българското общество трябва да знае какви са количествата, към БАН има Геологически институт, който можеше да се заеме с такова проучване – ако му беше възложено от изпълнителната власт, каза за Euractiv проф. Керемедчиев. Direct Petroleum обаче така и не получава регистрация за търговско откритие, което е задължително, за да се задвижи процедура по концесия и добив – и по-късно се изтегля от България.

В отговор на въпроси на Euractiv, от Министерството на енергетиката съобщиха, че окончателният геоложки доклад след изследванията на Етрополската формация с изчислени запаси и потенциални ресурси към 10.11.2011 г. в Блок А-Ловеч“ и изменения и допълнения към него към 15.04.2012 г.“ се намира в Националния геоложки фонд. Договорът за проучването е сключен през април 2000 г. между тогавашния екоминистър Евдокия Манева и “Аншуц оувърсийз корпорейшън” за търсене на нефт и газ в площ „А-Ловеч“ (на 5000 кв. км). През 2007 г. правата и задълженията по договора са прехвърлени на “Дайрект Петролеум България”.

Българска позиция – и европейски контекст

 Както през 2012 г., така и десет години по-късно политическа воля да се разреши добива на шистов газ в България няма. Euractiv се обърна с въпрос към министъра на околната среда и водите Борислав Сандов съществуват ли обективни обстоятелства, които да наложат вдигане на мораториума.

“От екологична гледна точка няма никаква промяна в основанията, заради които бяха протестите преди години. Така че няма как да стане на този етап”, заяви той. .

Сандов, който е активен природозащитник, беше един от лидерите на мащабни протести срещу фракинга, а като представител на Зелено движение стана екоминистър от квотата на “Демократична България”.

Председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Манол Генов (БСП) също беше категоричен, че мораториумът трябва да се запази. Пред Euractiv той заяви, че евентуален добив на шистов газ може да има “опасни екологични последици” за района, тъй като ще застраши подземните водни ресурси.

“Най-добре да си сондират в черноморския шелф. В Румъния и Турция вече чакат големи добиви, може и у нас да се случи”, каза той.

През 2014 г., когато войната в Украйна се “печеше” с анексията на Крим и прокламирането на сепаратистките републики в Донецк и Луганск, Европейската комисия (ЕК) обърна поглед към потенциала на шистите. В съобщение до Съвета и Европейския парламент относно проучването и добива в ЕС на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества, ЕК информира, че “най-голям потенциал в Европа измежду неконвенционалните изкопаеми горива има добивът на природен газ от шистови образувания”.

Запасите на шистов газ, за които добивът е технически възможен, се оценяват на 16 трлн. m3, което е значително повече от запасите на газ в нископропускливи скални породи (tight gas): 3 трлн. m3, и на метан от въглищни пластове (coal bed methane): 2 трлн. M3.

Според тогавашните преценки на ЕК “при най-благоприятния сценарий би могло в 2035 г. шистовият газ да представлява почти половината от общия добив на газ в ЕС и да задоволява около 10% от потреблението на газ в ЕС”. Това би помогнало на силно зависимите от внос държави-членки (каквато е и България) да диверсифицират енергийните си източници и да подобрят сигурността на енергийните доставки.

Осем години по-късно ЕС реши да се освободи от руската енергийна зависимост, като прекрати газовата до 2030 г., но в Европа няма стопански добив на шистов газ – въпреки проучвания в Полша, Румъния, България, Литва и някои пилотни проекти за добив.

От Югоизточна Европа се изтеглиха мултинационални корпорации като Chevron, Exxon Mobil, Eni и други компании. Причината е една и съща – протести на местни общности и природозащитници поради опасенията от замърсяване на подземни и повърхностни води при фракинга.

Основните екологични безпокойства, които дефинира ЕК, са свързани именно с риска от замърсяване на подземни и повърхностни води. Едно от тях е заради химикалите, използвани при процеса на хидравлично разбиване, в резултат от пропуски и протичания – “поради неправилно проектиране на сондажа или недобро изпълнение на сондажната тръба, неконтролирано предизвикани напуквания, съществуващи разломи или изоставени сондажи”, както и заради сеизмични активности. Замърсяване на повърхностни води може да се получи при недобро управление и пречистване на големите количества отпадъчни води, а в САЩ са докладвани и случаи на замърсяване на води с природен газ, дължащо се на недобро изолиране на сондажите от геоложките образувания, отбелязват от ЕК.

Според публични изявления на български експерти технологиите вече са много развити и във фракинга не се използват химикали, а вода, която се рециклира. Но противниците на шистовия газ казват, че в Северна България използваната за битови нужди вода се добива от подземни източници – а там традиционно има недостиг на вода.

Проф. Керемедчиев изтъква и друго опасение. “При тази липса на ефективна администрация и качествен контрол в България не е чудно, че хората се питат какво би могло да се случи при евентуален добив на шистов газ и как ще бъдат контролирани компаниите”.

В приетата от ЕК Chemical Strategy for Sustainability: Towards a Toxic-Free Environment е заложен “подход с нулева толерантност към неспазването, което е знак, че по-нататъшните разрешителни за шистов газ ще срещнат значителни пречки”, отбелязва Андреа Майрийн от Университета Уилкс, автор на проучването: “What went wrong? Fracking in Eastern Europe”. В него се отбелязва, че “мащабът и интензивността на протестите в Източна Европа са много по-високи (от тези в САЩ, бел.а.). Най-голямата пречка пред разработването на неконвенционален газ в Източна Европа остава местната враждебност”. Като примери са посочени Полша, Румъния и България, от които Chevron се изтегли.

Руската връзка

Десетина години след сондажите експерти, бизнесмени и бивш министър започнаха публично да назовават онова, което досега беше сред обоснованите предположения за забрана на шистовия газ. “Имаше неофициални сведения от службите, че руската държавна корпорация “Газпром” е финансирала през брюкселски фондации протестите срещу проучванията и добива на шистов газ в България”, съобщи по Нова телевизия на 11 май т.г. бившият министър на икономиката и енергетиката и настоящ кмет на столичния район “Средец” Трайчо Трайков. Докладът на “Дайрект петролеум” е входиран по времето, когато е бил енергиен министър.

В изявление по телевизията преди години и румънският президент Траян Бъсеску подчерта, че провалът при разработване на местни газови ресурси се дължи на руската компания “Газпром”.

Политическата нестабилност, превзела отново България, едва ли ще позволи в скоро време да бъде поставена темата за отмяна на мораториума върху шистовия газ. А и едва ли ще се намери политическа сила, която да се опълчи на обществените настроения. За диверсификация на газовите доставки ще се разчита на други източници.