България отрича за натиск от САЩ върху “Балкански поток“, но обеща да купува повече американски газ

Премиерът Бойко Борисов, американският посланик Херо Мустафа и външният министър Екатерина Захариева бяха сред участниците в пресконференцията след срещата. [Пресслужба на МС]

Българският премиер Бойко Борисов отрича върху София да има американски натиск за прекратяване на проекта “Балкански поток”, който ще транспортира предимно руски газ към Европа като продължение на тръбата на “Турски поток”.

“Много от вас са се питали: ама, те (САЩ – б.р.) защо не ни спират строежа на “Балкански поток? Защото той не е продължение на “Турски поток“. България изгражда своята собствена газопреносна система с най-мощните американски компресори. Реверсивна, да може да транспортира газ във всички посоки. Ако нямаш тръби и компресори, не можеш да си хъб (за транспортиране на газ)”, обясни Борисов по време на официално събитие с участие на делегация от Държавния департамент и американския посланик в София Херо Мустафа.

Няколко часа по-късно Борисов бе официален гост на церемонията по официалното стартиране на проекта “Турски поток” в Истанбул. Българският премиер участва в символичното завъртане на кранчето на тръбата заедно с лидерите на Турция, Русия и Сърбия.

Както EURACTIV вече съобщи, САЩ заплашват да наложат санкции на всеки газопровод, който изглежда като продължение на “Турски поток” и ще пренася предимно руски газ. “Балкански поток” напълно отговаря на това описание. Около 80% от капацитета на тръбата е резервиран от руския газов монополист “Газпром“, а другата компания, която е резервирала капацитет, е швейцарската МЕТ.

Българският премиер поддържа тезата, че наложените санкции от САЩ ще засегнат само “Турски поток” в Турция, но не и българското му продължение.

Премиерът говори в сряда сутринта заедно с американския посланик Херо Мустафа по време на откриването на първата сесия от стратегическия диалог между България и САЩ. Провеждането на диалога бе договорено преди месец и половина по време на срещата на Борисов с американския президент Доналд Тръмп. Енергетиката, сигурността, икономиката и върховенството на закона са ключовите теми от диалога.

България ще купува евтин американски газ

Борисов бе откровен, че България е обещала на САЩ да купува по-големи количества американски втечнен газ. Горивото е транспортирано с танкери до терминала за втечнен газ в Александрупулис. България ще купи 20% от акциите на терминала. България е купила 400 милиона куб.м. втечнен газ през миналата година, което е малко под 10% от количествата, необходими за вътрешния й пазар. Само през януари тази година България е купила 100 млн. куб.м. американски газ и обещава да купува още.

Причината е, че американският втечнен газ излиза с около 10% по-евтино от конвенционалния руски газ, обясни Борисов. Той обеща, че правителството заедно с американския посланик в София ще се опитат да договорят още по-изгодни условия за доставка на американски газ. До края на годината се очаква България да е построила интерконектора си със Гърция, а до месец май да приключи строителството на “Балкански поток“.

Премиерът обясни, че България ще изтъргува през газовия си хъб поне три доставки (танкера) с втечнен газ, като количествата могат да достигнат и до пет доставки.  От думите на Борисов излезе, че президентът Доналд Тръмп е приел неговите тези за енергетиката в региона.

Откровеност в Белия дом

“За първи път с президента Тръмп бяхме изцяло откровени и ясни, и той даде своите указания. Мисля, че към ден днешен ние се придържаме изцяло към това България да защити своя икономически интерес, и тук ключовата дума е стратегически газов хъб. Това означава, че България се върна на газовата карта от целта преди години на старата администрация ние да станем само клиент”.

Белият дом е обърнал и сериозно внимание на проекта за АЕЦ “Белене”. Борисов обясни как Тръмп много внимателно го е изслушал по тази тема.

“Аз съм много благодарен, че президента Тръмп за първи път не чете листчетата, които обикновено му се подготвят, а ме изслуша и вникна в това, че би могло, на фона на зелената сделка, която приехме в Европейския съвет, което означава, че в близките години относно въглищата ще има изключително тежки такси, колко важно би било България да развие своята ядрена енергетика”, каза Борисов.

По-късно в сряда българският премиер има двустранни срещи с руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган. Тримата трябва да открият официално “Турски поток”. Борисов трябва да убеждава Путин, че продължението на проекта в България се строи достатъчно бързо, защото Сърбия вече приключи изграждането на своята отсечка.

Четирима лидери завъртяха кранчето на “Турски поток“

В сряда следобед лидерите на Русия, Турция, България и Сърбия отвориха в сряда символично кранчето на газопровода “Турски поток”, който започна работа на 1 януари 2020 г. Официалната церемония се състоя в Истанбул с участието на президента на Турция Реджеп Ердоган, руския му колега Владимир Путин, премиера на Сърбия Александър Вучичия и на България Бойко Борисов.

Борисов, Путин, Ердоган и Вучич отвориха крана на "Турски поток" на официална церемония на 8 януари. [Пресцентър на МС]

Газопроводът бе определен от Путин и Ердоган като “исторически проект”.

“Това е важно събитие не само за Русия и Турция, но и за всички държави от Южна Европа, за целия европейски континент”, каза Путин на церемонията, цитиран от ТАСС. Той подчерта, че успешната реализация на съвместния мащабен проект “Турски поток” е нагледно свидетелство за това, че руско-турското стратегическо партньорство дава значими и осезаеми резултати.

Путин благодари на Ердоган, че е проявил политическа воля и е отстоявал турските интереси. Ердоган определи “Турски поток” като уникален проект от енергийна гледна точка за Турция. По думите му от газопровода ще се възползват над 53 млн. европейски потребители.

Едната тръба на “Турски потол“ ще доставя газ за турския пазар, а другата е за Гърция, Италия, България, Сърбия и Унгария. Общата цена на трасето от Русия до Унгария е около 13 милиарда долара. Българската част струва около 2.5 милиарда лева. Капацитетът на съоръжението е 31.5 млрд. куб. м годишно.