България поиска 13 милиарда от ЕС, но без план как ще замести въглищата

ТЕЦ Бобов дол [Дневник]

Назначеното от президента служебно правителство на България най-сетне изпрати в Европейската комисия (EК) последния пети проект на Плана за възстановяване и устойчивост, чийто краен вариант Брюксел ще съгласува и одобрява с друг кабинет – този, който ще се формира след изборите на 14 ноември.

Това означава, че разрешаването на двете най-спорни теми в него – за съдебната реформа и декарбонизацията на икономиката, ще зависят от състава на коалиционното правителство, което се очаква да бъде създадено. Така че Планът ще бъде преустроен в зависимост от възгледите на бъдещите управляващи за правосъдието, мястото на главния прокурор, Зеления преход, ядрената енергия.

Тридесет години след началото на прехода, на българските политици за първи път им се налага да мислят и планират дългосрочно, по-дълго от един мандат, за поколения напред. Не могат да не го направят – защото България се е присъединила към климатичните цели на ЕС и е длъжна да спази едно от изискванията, което е в сила за всичките 27 членки – да затвори въглищната си индустрия, която осигурява над 10 хиляди работни места и над 40% от електроенергията. Българските управляващи трябва да планират не само енергийната сигурност, а зелената и цифрова трансформация на българската икономика.

Социологическите проучвания показват, че както и  предходните два парламента, и следващият ще е силно фрагментиран. Постигането на съгласие за основни политики ще е трудно – практиката от 45-ото и 46-ото НС показваше, че често липсват и усилия за постигане на диалог. Въпреки призивите на някои политически сили, до предизборно споразумение за бъдещо коалиционно управление не се стигна между обединение “Демократична България”, “Продължаваме промяната” и “Изправи се. БГ. Ние идваме!”.

Затова и записаната сега индикативна дата за затваряне на въглищната индустрия – 2038 г., може да бъде променена, и договореното със синдикатите държавно предприятие “Конверсия на въглищни региони”, което да управлява закриването на мините за лигнитни въглища в Маришкия басейн, и други от предвидените в Плана проекти и съответстващи им реформи.

Няма план за заместващи мощности

Служебното правителство е дало две дати за затваряне – 2038-ма и 2040-та, а следващото Народно събрание ще фиксира дата на затваряне на базата на технически анализ, съобщи преди ден премиерът Стефан Янев. Под натиска на протести, организирани от двата най-големи синдиката 48 часа преди документът да бъде изпратен в ЕК, служебният кабинет обеща да преговаря за възможно най-късно затваряне на въглищната индустрия. КНСБ и КТ “Подкрепа” обаче не тревожеха с протести правителството на Бойко Борисов, което обещаваше работа за въглищната индустрия чак до 2050 г. – крайният срок, който ЕС постави за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове.

Но тази седмица профсъюзите доведоха в центъра на столицата стотици миньори и енергетици и внесоха в Министерски съвет подписка със 110 хиляди подписа в защита на въглищната индустрия. Наред с това настояха за тотална газификация на енергетиката, не само за Маришкия басейн, както и за такава заетост на работещите там, която да им гарантира настоящия стандарт на живот – “а не програми за берачи на лавандула”.

Дата има, но липсва обща визия за енергийната трансформация на комплекса “Марица изток”, в т.ч. план за  заместващи мощности, които да компенсират електроенергията, които дават ТЕЦ-овете на въглища. Изборът зависи от няколко фактора: политическата воля на бъдещо редовно правителство, различните енергийни лобита – газово, ядрено, ВЕИ, фотоволтаици, и т.нар. климатична таксономия, която ЕК най-сетне да определи.

Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви пред bTV в петък, 15 октомври, че “ядрената енергия има бъдеще”, но не и въглищата, че ЕК няма нищо против използването ѝ, но всяка държава трябва да реши за себе си.

Наскоро десет страни от ЕС, сред които и България, настояха ядрената енергия да стане част от този регламент, което ще ѝ осигури финансиране по Зелената сделка. Ако това се случи, шестте политически сили, на които социолозите отреждат към днешна дата представителство в бъдещия 47-и парламент, ще спорят единствено какви да са тези ядрени мощности – нови 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй” или строителство на АЕЦ “Белене”. Подкрепа за нови блокове на АЕЦ “Козлодуй” публично са заявили от “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната” (ПП). (В края на септември в Плевен Асен Василев от ПП заяви, че АЕЦ “Белене” няма как да бъде реализирана като проект, тъй като площадката не отговаря на условията след голямата авария в АЕЦ “Фукушима”.)

В контекста за постигане на целите за климатична неутралност на ЕС и третото правителство на ГЕРБ даде зелена светлина за нов 7-ми блок през януари 2021 г. и мандат на АЕЦ “Козлодуй” да преговаря с американски инвеститори. ДПС отдавна са заявили позиция срещу ядрената енергетика, а БСП са непоклатими за реализация на АЕЦ “Белене”. Не е ясна позицията на “Демократична България”, които в предизборната си програма не са подкрепили нови ядрени мощности, а стимулиране на възобновяемите източници – особено при отопление на домовете, и “модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия”. С тези идеи обаче ДБ се оказват близо до своя политически противник ДПС, които се обявиха за ускорено икономическо развитие, основано на зелената икономика, дигитализация, високи и водородни технологии”.

Газът е преходното гориво, което също се разглежда като  алтернатива за въглищната индустрия. В завещаната от ГЕРБ енергийна стратегия до 2030 г. освен нова ядрена мощност, са вписани и нови паро-газови централи на природен газ (CCGT) след 2025 г., като общата им нетна инсталирана мощност да достигне 422 MW до 2030 г. В първите чернови на Плана за възстановяване и устойчивост, подготвени от ГЕРБ, се предвиждаше изграждане на тръбопровод за смесен пренос на газ и водород до четири ТЕЦ-а – държавната “Марица-изток 2”, “Бобов дол” на Христо Ковачки и американските централи “КонтурГлобал Марица-изток 3” и “Ей И Ес Гълъбово”. Проектът се запазва, но синдикалисти съобщиха, че отпада вариантът за  газова централа с 1 GW мощност в ТЕЦ “Марица Изток 2”, макар че по-рано вицепремиерът Атанас Пеканов каза обратното.

От състава на новото правителство зависи и дали няма да бъде променено разпределението на средствата по четирите стълба и съответните проекти, подготвени от служебното правителство. Най-големият дял от 448.8 млн. евро е за минимум 1.7 GW нови възобновяеми енергийни източници с батерии за съхранение на ток, каквито нямаше в проекта на ГЕРБ. Във варианта на кабинета “Борисов” липсваше и проучването за геотермалния капацитет и изграждане на първата геотермална централа в България, включени по идея на президентската институция.

Енергийна стратегия и синергия между плановете

Паралелно с преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост, бъдещото правителство ще трябва да приключи и подготовката на териториалните планове за справедлив преход на трите засегнати от закриването на въглищната индустрия области – Стара Загора, Кюстендил и Перник, които също трябва да се представят в ЕК. За България предвидените от Фонда за справедлив преход средства са 1.178 млрд. евро. Работата на следващите управляващи е да установят степента на постигнатата синергия между националния и териториалните планове, съответно на всички инструменти за зелен и дигитален преход. България се нуждае и от нова енергийна стратегия в съответствие с климатичните цели на ЕС и Плана за възстановяване и служебният министър Стефан Янев обеща проект за такава до месец, отбелязвайки, че преходът към зелена енергия трябва да е плавен.

България очаква близо 13 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост, които да активират допълнителни над 8 милиарда лева инвестиции на частния сектор. Въпреки това в предизборните кампании за парламентарните избори тази година липсваше  конструктивизъм както по отношение на Зелената сделка, така и за самия План. Едни политически сили отправяха популистки послания, други изобщо не коментираха. От “Има такъв народ” подкрепиха с декларация протестиращите миньори, обявявайки се за “национален консенсус” за затваряне на въглищните централи, но не и преди 2038 г. Позицията на БСП е отдавна известна, след като още през януари 2020 г., с подкрепата на ГЕРБ, социалистите прокараха решение в парламента за спасяване на “Марица Изток” 2. С ангажимент да защити по-късна дата за затваряне заминава за Брюксел и президентът Румен Радев – за заседанието на Европейския съвет на 20-21 октомври.

Настъпил е моментът, в който политиците, за да се харесат на хиляди избиратели, издигат бойки призиви въглищната индустрия да се запази още 20 години. Но същественото е да отстоят позициите пред Брюксел, ако управляват.