България се нуждае от 33 милиарда евро, за да изпълни Зелената сделка

ТЕЦ "Марица Изток 2" [Дневник]

България трябва да инвестира общо 33 милиарда евро, за да започне да изпълнява основните цели на Зелената сделка на ЕС за следващите 10 години. Това показват изчисленията на българското правителство, които ще бъдат представени пред Европейската комисия. EURACTIV разполага с документа.

София очертава няколко “червени линии” при преговорите с Брюксел. Те са разписани в рамковата позиция, която ще бъде използвана при преговорите за Зелената сделка. “Абсолютната червена линия” е залагането на по-амбициозна цел за намаляването на парниковите емисии до 2030 г. Европейската комисия настоява за завишаване на целите до 55% редукция на емисиите спрямо 1990 г. България няма да приеме по-амбициозна цел от Парижкото споразумение за климата – 40%.

Подмяна на въглищата с мирния атом

България е една от държавите в ЕС, които ще бъдат най-сериозно засегнати от декарбонизацията на икономиката. В страната се използват 7% от въглищата, които годишно се изразходват в ЕС. Общо 8% от работните места във въгледобивния сектор на ЕС се генерират в България. Преходът от въглищата към алтернативни технологии се оценява на повече от 20 милиарда евро за следващите десет години.

Въпреки че в документа не се споменава изрично, в тази сума София е калкулирала построяването на АЕЦ “Белене”. Проектът за ядрената централата се оценява оптимистично на близо 10 милиарда евро. Един от начините той стане конкурентен е България да получи финансова инжекция от Брюксел. Дори и на най-смелите прогнози не предвиждат централата да заработи преди 2031 г.

В своята рамкова позиция България изрично подчертава, че ще продължи да използва ядрената енергетика и допуска строителството на нови мощности.

София се забави значително в изработването на своя позиция по целите на Зелена сделка. Източници, запознати с преговорите, разказаха пред EURACTIV, че правителството е било много неподготвено към края на миналата година, но сега се забелязва наваксване при събирането на данни и формирането на позиция.

“При наличието на повече данни в останалите сектори на икономиката, засегнати от цялостния преход към ниско въглеродна икономика, може да се очаква ефектите за икономиката да бъдат много по-значителни“, се твърди в рамковата позиция на България.

На този фон оценките на ЕК показват, че ще бъдат необходими допълнителни 260 млрд. евро годишно за постигане на целите на ЕС до 2030 г. в областта климата и енергетиката. Към тези пари не се включва кохезионните фондове.

Цената на въглищата

Пряко заети в добива на въглища са 8800 души, но потенциалният обхват на засегнатите се оценява на над 94 хил. души, а социалните разходи – на около 1.2 млрд. лв годишно.

Сумата от 33 милиарда евро, която е необходима за целите на Зелената сделка, е равна на половината от брутния вътрешен продукт на България. Ако темпът на инвестициите е равномерен, правителството ще трябва да харчи по 5% от БВП на страната всяка година, за да изпълни Зелената сделка.

Голям проблем има и във водния сектор. За покриването на минималните изисквания на европейската директива за градските пречиствателни станции са необходими над 3 милиарда евро. За подобряване на качеството на въздуха страната се нуждае от най-малко 1.7 милиарда евро, но правителството признава, че сметката може да стане многократно по-голяма. За управление на отпадъците необходимите инвестиции до 2027 г. са на стойност 500 милиона евро.

За социална адаптация са необходими приблизително нови 2.35 млрд. евро. Повишаване на енергийната ефективност на остарелия сграден фонд се нуждае от допълнителни 2.5 милиарда евро до 2030 г.

Червените линии

България ще подкрепи дългосрочната цел за постигане на въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. “Абсолютната червена линия“ е повишаване на амбициите над 40% редукция до 2030 г.

Страната има резерви към предложението за  включване на транспорта и сградите в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), което се оценява като “крайно неблагоприятно”. Пакетът “Мобилност” също е включен в “зелените” аргументи на България. Настоява се за отпадане на изискването празните камиони да се връщат в страната, където са регистрирани.

“Като държава членка с нисък БВП и без конкретни технологии в пилотна фаза за България завишаването на междинната цел ще има сериозно негативно отражение не само в икономически план, предвид нуждата от драстични инвестиции, но и в социален такъв”, се казва в българската позиция за Зелената сделка.

София напомня, че реализирането на сделката на всяка цена при недостатъчна финансова компенсация ще застраши “енергийната сигурност, позициите в геополитически план и би създало сериозни предизвикателства пред конкурентоспособността дори и на местно ниво”.

За България като гранична държава проблемът с конкуренцията изглежда сериозен. Циментовата промишленост вече изнася свои производства към Северна Македония и Турция, а производствата на амоняк изпитват сериозни затруднения поради ниската цена в държавите извън ЕС.  В България повечето енергоемки производства вече изгарят природен газ, а циментовите заводи – биомаса и отпадъци, т.е. възможностите им за намаляване на емисиите са технологично ограничени.

Компенсациите

В рамките на Механизма за справедлив преход за България са предвидени 6,1% от бюджета или 458.2 млн. евро. Фондът за модернизиране на ЕСТЕ ще допълни Механизма за справедлив преход.

Допълнителните 14 млрд. евро до 2030 г. ще бъдат насочени към нисковъглеродните инвестиции в десетте държави бенефициенти  – Румъния, България, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Полша, Словакия, Хърватия.

Тези суми изглеждат крайно недостатъчни на фона на изчисленията на българското правителство.