България ще е ядрена държава, но АЕЦ “Белене” и газът вдигнаха градуса на преговорите за правителство

Всички се съгласиха в необходимостта от удължаване на срока на експлоатация на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”

В бъдещото коалиционно правителство за първи път ще има вицепремиер по енергетиката и климата. В България може и да има нова ядрена мощност – неизвестно къде и кога, но само след независим експертен анализ, а източниците за доставка на природен газ да бъдат диверсифицирани. За това се договориха четири политически сили на дебатите в сектор “Eнергетика”, водени от съпредседателя на “Продължаваме промяната” (ПП) Асен Василев и екипите на “Демократична България” (ДБ), “Има такъв народ” (ИТН) и БСП, излъчвани днес в социалните мрежи.

“Необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности да се извърши след независим публичен предварителен анализ и на база най-ниска цена на изграждане” e текстът, одобрен от преговарящите.

Лулата на мира

В името на коалиционното бъдеще и управленски хоризонт на четирите формации, споменаването на АЕЦ “Белене” и бъдещето на проекта изобщо отпадна от първия драфт. Присъстващите оставиха тази тема да бъде обсъдена от лидерите на политическите сили. Предложението на ДБ за ограничаване на разходите за проекта за Втора атомна до консервация и охрана на двата руски реактора срещна съпротивата на социалистите и особено на бившия енергиен министър Румен Овчаров и Таско Ерменков. “Какво предлагате – да доставим реактори за 600 милиона и да оставим циганите да ги нарежат”, заяви Овчаров. Предложение на ИТН бе на площадката на “Белене”, ако няма да има АЕЦ, да се изгради модерен завод за зелен водород, защото условията там са перфектни и има потенциал за износ.

За бъдещата енергийна стратегия остава опцията по 15% от държавните енергийни дружества да бъдат листвани на борсата, така и бъдещето и преструктурирането на БЕХ – холдингът, който обединява сега седемте държавни енергийни фирми. БСП се обяви и срещу изваждането на ЕСО от БЕХ – на масата на преговорите бе създателят на БЕХ Румен Овчаров, който обаче запази мълчание по тази тема. БСП не се съгласиха и за лишаване на “Булгаргаз” от лиценза на обществен доставчик в името на либерализацията на газовия пазар, за което настояваше Иван Хиновски от ИТН – остана опцията за проучването на тази възможност.

Всички се съгласиха в необходимостта от удължаване на срока на експлоатация на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”, само ДБ се възпротиви срещу категорична формулировка от изграждане на нови ядрени мощности. Съпредседателят на “Продължаваме промяната”, победител на парламентарните избори, обяви непреклонната позиция на политическата сила, че ПП е за “непрекъсваемост на ядрената енергетика в България”. Според Асен Василев тяхното виждане е, че нови мощности е добре да има на площадката на АЕЦ “Козлодуй” заради вече изградената инфраструктура. “България трябва да остане ядрена държава – елемент на националната сигурност. Когато реакторите на АЕЦ “Козлодуй” излязат от експлоатация през 2050-та, не можем да останем без ядрена мощност”, заяви Василев.

Екипите на четирите политически сили одобриха да има оптимизиране и публичност на разходите в държавната енергетика. Идеята тук да бъде назована АЕЦ “Белене” също отпадна. Но наред с това бе приета друга – за независим одит на държавните енергийни дружества.

Газовите договори – гъвкави или стабилни

Александър Николов (ИТН) посочи, че държавната енергетика трябва да работи на пазарен принцип и даде пример с продължението на “Турски поток” през българска територия, обявено от предишните управляващи от ГЕРБ като разширение на газопреносната мрежа. Разходите за този газопровод на държавната “Булгартрансгаз” надхвърлиха 2.8 милиарда лева. Според Николов обещанията бяха, че тръбата ще се изплати за 10 години, но и “за 80 години едва ли ще стане”.

Всички присъстващи се съгласиха за ускорено изграждане на строителството на интерконектора с Гърция (по план е предвидено да заработи до юли догодина, бел.а.) и на реверсивните възможности на газовите връзки. Освен това ще бъде направен преглед на договорите за доставка на природен газ в името на диверсификация на източниците и гъвкавост при избора на доставчик, както и да не се позволява на един доставчик да резервира по-голям от 50% капацитет.

За повече гъвкавост в газовите договори настоя Мартин Димитров (ДБ), вкл. и за преговори с газовата компания СОКАР за осигуряване на по-големи количества от договорените сега 1 млрд. куб. м азерски газ годишно. Но според Овчаров (БСП) това не означава стабилност и предвидимост: “До една година трябва да преподпишем договора с “Газпром”. Какво искаме – гъвкавост т.е. спот цени, или по-голяма стабилност?” (Преди месец руският посланик в България Елеонора Митрофанова “подкани” българските власти да сключат дългосрочен договор. Контрактът с България изтича в края на 2022 г., а 80% от договорените в него количества за 3 млрд. куб. м са по клаузата take or pay.)

Според Иван Хиновски (ИТН) България може да има собствен добив на газ в Азербайджан, но също и на петрол в Либия, където по времето на социалистическия режим беше получила правата върху две нефтени концесии.

“Марица Изток” – колкото по-дълго, толкова по-дълго

Преговори с Европейската комисия за максимално дълго продължаване на живота на енергийния комплекс “Марица Изток”, както и запазване на заетостта и доходите на хората в другите въглищни региони (Перник и Бобов дол), са други одобрени текстове. (Eвропейската комисия настоява да получи от българските власти дата за затваряне на въглищната индустрия, тъй като сега в Плана за възстановяване и устойчивост има няколко, а служебният кабинет обясни, че ще преговаря за 2038 г. В интервю за Euractiv преди изборите на 14 ноември съпредседателят на ПП Кирил Петков, сочен за потенциален премиер, заяви, че за тях датата е 2035 г.)

Преговарящите днес се съгласиха да бъде подготвен списък от проекти за “Марица Изток” в рамките на следващите 6 месеца, както и да бъдат обсъдени всички технологии за нови мощности, вкл. парогазови и за улавяне на емисии.

Част от приетите текстове са публично известни от по-рано. Те са предложени от “Продължаваме промяната” и предвиждат пълно картиране на геотермалните ресурси и изграждане на две пилотни мощности, проучване на възможността за ВЕЦ на Дунав – за проточна технология и преоценка на хидроенергийния потенциал, разширяване на капацитета на газовото хранилище в Чирен и оценка на техническите възможности в Галата и Провадия.

План за енергийно бедните

Освен това бе записано задължението на управляващите до 2024 г. да изготвят анализ на необходимостта и ефектите от извеждане на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия. Срокът за пълната либерализация на енергийния пазар в България е до 2025 г. – към момента само стопанските потребители купуват от свободния пазар.

Екипите се разбраха и за смяна на състава на КЕВР, който бездруго подлежи на подмяна, тъй като членовете му са с изтекли мандати, и с разширяване на експертния му капацитет. Освен това към КЕВР ще бъде създадена структура за разглеждане на жалби на граждани и фирми.

Енергийната бедност в България най-сетне ще получи официална дефиниция – обещание, което присъства и в Плана за възстановяване и устойчивост. Наредбата за енергийната бедност ще бъде разширена и променена, ще бъде обсъдена възможността до 200 киловатчаса месечно да са безплатни за домакинства с ниски доходи и пенсионери. Сега с енергийни помощи са близо 250 хиляди домакинства. Ще бъдат запазени и развити схемите за подпомагане на бизнеса заради високите цени на електроенергията, а режимът за изграждане на ВЕИ мощности за собствено ползване ще бъде облекчен – “все едно, че си строиш камина”. Ако електроенергията за бита поскъпне съществено от 1 януари догодина ще се поиска дерогация от Европейската комисия до юли и опит КЕВР да не отваря ценовото решение. Възприето бе предложението до две неплатени сметки да не бъде прекъсвано електрозахранването на домакинствата.

Дискусия предизвика предложението на БСП МФ съвместно с КЕВР да предложи промени в данъчното законодателство с цел облагане на свръхпечалба на производители и търговци на енергия. А парите от облагането да се пренасочат към фонд “Сигурност на енергийната система”. Социалистите не бяха подкрепени за това, както и за идеята си за намаляване на ДДС от 20% на 9%.

Тепърва ще се търси начин как да бъдат подпомогнати електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за покупката на електроенергия за технологични разходи. Сега те купуват тази енергия от борсата и има голяма разлика между цената, която е определил енергийния регулатор на 1 юли 2021 г. КЕВР ще компенсира тези разходи, но едва след юни 2022 г. От ИТН предлагат да могат да купуват ток от обществения доставчик (НЕК) – на цена на регулирания пазар. Според БСП обаче ЕРП-тата са търговски дружества и трябва да бъдат на свободния пазар, затова е нужен механизъм за компенсация, а не да бъдат връщани отново на регулирания пазар.

Сред одобрените предложения е предприемане на адекватни мерки за затваряне на наказателните процедури срещу България в международни арбитражи. Обещана е и цялостна реформа в начина на финансиране на проектите за енергийна ефективност, засилване на контролните функции при санирането и самоучастие и на бенефициентите.

Какво следва по-нататък? Чувствителните теми, по които не бе постигнато съгласие, ще бъдат обсъдени на среща на лидерите на четирите политически сили. Днешната дискусия показа, че допирни точки могат да се намерят.