Воля и капацитет не достигат на зеления план на България

хис [Théodore Boermans, EC - Audiovisual Service]

Липсата на политическа воля и на институционален капацитет за усвояване на европейското финансиране са основните пречки пред реализирането на Европейския зелен пакт в България. До този извод стига проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), което анализира готовността на членките на ЕС да направят европейската икономика въглеродно неутрална.

Възможността да се получи финансиране по европейския план за възстановяване е направила българската климатична стратегия по-непоследователна. В последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост има по-амбициозни проекти за газифициране на регионите с европейски средства, увеличаване на възобновяемата енергия и за изграждане на нови ядрени мощности. Но запазването на въглищните централи, които произвеждат 90% от СО2 емисиите в България, за още 20-30 г. се ползва с твърд политически консенсус, се казва в анализа.

Съветът отчита, че дебатът за зелената икономика е бил потиснат от политиците преди изборите и че Европейският зелен пакт рядко се е обсъждал.

Правителство, медии и бизнес в България гледат на климата като на поредната област, в която ЕС им се меси.

Основната опозиция срещу климатичните политики идва от минния сектор и от производителите на горива, както и от синдикатите. Подчертава се и енергийната зависимост от Русия, като експертите на ЕСВП смятат, че “геополитическите съображения засилват несигурността в България по отношение Европейския зелен пакт”.

В същото време 85% от българите определят промените в климата като проблем, а над 60 на сто са готови да приемат мерки за намаляване на последствията от тях, които лично биха ги засегнали като забрана на вноса на стари дизелови автомобили или въвеждане на такса върху нерециклируемите опаковки. Тази подкрепа дава повече свобода на лидерите да правят зелени реформи, отколкото те предполагат, особено ако ги съчетават с европейското финансиране за смекчаване на социално-икономическите последици.

ЕСВП поставя България и сред страните, които нямат институционален капацитет да усвоят европейските средства и затова препоръчват ЕС да улесни достъпа им до финансиране чрез плана за възстановяване на Европа.

Експертите смятат, че интегрирането на София в регионална група заедно с Гърция и Румъния, които са по-напред в климатичните политики, би било от полза за реализацията на зелените цели в България.

Софийският офис на ЕСВП организира във вторник, 27 април, втора публична кръгла маса за очертаване на националните политики около Европейската зелена сделка с представители на бизнеса и публичния сектор. Събитието може да се гледа свободно във Фейсбук тук.

Лидерството на Гърция и Румъния

В другите две европейски членки на Балканите, климатичните политики имат подкрепа, констатира ЕСВП. В Румъния гражданите гледат на Зеления пакт като на възможност за по-екологична икономика, а правителството е готово да приложи програми в областта на климата. Енергийният пазар е динамичен и Румъния има амбиция да стане регионален играч, като поеме роля на лидер спрямо черноморските си съседи.

В Гърция над половината от 32-та млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост са за проекти за зелен преход и цифровизация. Страната си поставя за цел да стане климатичен шампион и работи върху увеличаване дела на възобновяемата енергия. Партиите са постигнали компромис за необходимостта от климатични политики и има решение за затваряне на въглищните централи. Гърция би могла да оглави регионална група, която да стимулира България в климатичните ѝ цели и прехода ѝ към въглеродно неутрална икономика, заключава анализът на Съвета за външна политика.

Неминуем ли е успехът на Европейския зелен пакт?

Всички европейски държави подкрепят Зеления пакт, но са разделени по неговото прилагане и по ключови въпроси като ролята на ядрената енергия, преходът към въглеродно неутралната икономика, както и нейната социално-икономическа цена, заключават експертите от Европейския съвет за външна политика.

Според тях по различни теми държавите се групират в различни коалиции, което “прави прилагането на Европейския зелен пакт сложен, но постижим, пъзел, ако коалициите от държави се насърчават една друга да го изпълняват”.

Двете най-належащи цели според изследването са смекчаване на социално-икономическите последици и силна външнополитическа стратегия за управление на геополитическото измерение на пакта.

Изследователите посочват, че най-честият повод за тревога сред еврочленките е социално-икономическата цена на зеления преход, като поне 19 от 27-те, поставят перспективата за увеличаване безработицата заради затварянето на въглеродно интензивни отрасли, като водещо притеснение. 15 държави се опасяват от увеличаване на разходите за енергия и горива, а 10 – от спада на жизнения стандарт, заради намаляване на потреблението или недостиг на електроенергия.

Властите в девет европейски държави смятат, че общественото недоволство от изпълнението на сделката ще доведе до политическа нестабилност. В 11 бизнесът се противопоставя на плановете за въглеродна неутралност, заради мащабните промени в начина на производство и инвестициите, необходими за извършване на прехода.

В 11 държави анализаторите установяват, че “липсата на политическа воля е пречка за зеления преход”. В тази група България, Чехия, Словакия и Румъния са поставени сред по-слабо амбициозните членки на ЕС, за които се смята, че нямат институционален капацитет да използват наличните средства за екологизиране на икономиката и се нуждаят от допълнителна подкрепа.

Според анализаторите тези опасения, няма да могат да се преодолеят само чрез компенсаторния Механизъм за справедлив преход, и ще е необходима промяна в начина на използване на средствата от бюджета на ЕС. Парите от Европейския социален фонд например могат да се пренасочат за обучение на работници за работни места, които са екологично и икономически устойчиви в дългосрочен план, предлагат от ЕСВП.

Страните, които се противопоставиха на европейската зелена сделка или бавно се справят с климатичните предизвикателства – България, Чехия, Полша, Румъния и Словакия – могат да станат по-амбициозни в изпълнението на Европейския зелен пакт, ако успеят да се възползват от възможностите, предоставени от него за модернизиране на индустриите, инфраструктурата и производството на енергия, се казва в анализа.

ЕС може да ги насърчи да се възползват от икономическите възможности, създадени от зеления пакт и от Механизма за възстановяване и устойчивост, като ги подкрепи да изградят капацитета си, за да използват наличното финансиране, опирайки се на обществената подкрепа за справянето с последиците от изменението на климата.