Германия изключва три от последните си шест атомни централи

Общ изглед на АЕЦ Брокдорф в Брокдорф, Германия, 22 февруари 2017 г. [EPA/EFE/CARSTEN KOALL]

Германия ще изключи три от последните си шест атомни електроцентрали в петък (31 декември). Това е още една стъпка към пълния отказ на страната от ядрената енергия и насочването на фокуса й към възобновяемите енергийни източници.

Правителството реши да ускори постепенното си спиране на ядрената енергия след аварията във Фукушима през 2011 г., когато земетресение и цунами разрушиха крайбрежната централа в най-тежката ядрена катастрофа в света след Чернобил, която се случи 25 години по-рано.

От енергийната мрежа на страната ще бъдат изведени централите „Брокдорф“ в Шлезвиг-Холщайн, „Гронде“ в Долна Саксония и „Грундеминген С“ в Бавария. Те бяха управлявани от компаниите E.ON и RWE, и ще бъдат затворени в петък след три десетилетия и половина в експлоатация.

Последните три атомни електроцентрали – „Исар 2“, „Емсланд“ и „Некервестхейм“, ще бъдат изключени до края на 2022 г.

Постепенното спиране на ядрените енергия, която някои смятат за чиста и евтина, е необратима стъпка за най-голямата европейска икономика, изправена пред амбициозни цели в областта на климата и растящите цени на електроенергията.

„За енергийната индустрия в Германия краят на ядрената енергия е окончателен“, каза Керстин Андре, ръководител на асоциацията на енергийната индустрия.

Шестте атомни електроцентрали са допринесли за около 12% от производството на електроенергия в Германия през 2021 г., показват предварителните данни на асоциацията. Делът на възобновяемата енергия е почти 41%, въглищата генерират малко под 28%, а газът – около 15%.

Германия се стреми възобновяемите източници да задоволят 80% от търсенето на електроенергия до 2030 г. чрез разширяване на инфраструктурата за вятърна и слънчева енергия.

Новото правителство, което планира да задълбочи усилията за опазване на климата, застана зад постепенното спиране на ядрената енергия в своето коалиционно споразумение.

Министърът на икономиката и защитата на климата Роберт Хабек каза в сряда, че не вижда отслабване на антиядрения консенсус в Германия.

Екологичните групи приветстваха този ход, но предупредиха, че 2022 г. не е истинският край на ядрената ера в Германия.

„Трябва да кажем, че в Германия все още ще има заводи за обогатяване на уран, като този в Гронау“, каза пред Ройтерс Арне Фелерман, мениджър в екологичната група BUND.

„Има и изследователски реактор в Гархинг, който все още работи с уран“, добави Фелерман.

Запитан за възможни загуби на работни места, кметът на Гюндреминген Тобиас Бюлер каза, че служителите на централата ще бъдат заети с демонтирането на реактора след спирането.

„Този период на демонтаж със сигурност ще отнеме още едно или две десетилетия“, каза Бюлер.

Общите разходи за демонтажа се оценяват от E.ON на 1,1 милиарда евро на завод. През 2020 г. компанията осигури материали за 9,4 милиарда евро за ядрената следоперативна фаза, включително демонтаж на съоръжението, опаковане и почистване на радиоактивните отпадъци.

Очаква се демонтажът да приключи до 2040 г.

Позицията на Германия по отношение на ядрената енергия  са противоположни с исканията на Франция ЕС да я признае за устойчив енергиен източник и да я впише в зелената таксономия. Ядрените централи имат съществен дял от енергийния микс на Франция.