Германия си осигурява четири плаващи терминали за втечнен газ, бързайки да замени кремълските доставки

Германия осигури четири плаващи терминала за втечнен природен газ в опит да замени руския газ възможно най-бързо. [EPA-EFE/Marcin Bielecki POLAND OUT]

Докато руската война продължава, германското правителство трескаво търси алтернативи на руския тръбопроводен газ и мобилните плаващи танкери, предназначени за преработка на втечнен газ от цял ​​свят, се превърнаха в решение на правителството.

Газът може да бъде транспортиран  на дълги разстояния, като се охлади до -160° по Целзий и се компресира в течна форма, така обемът му намалява с 1/600 и се  превръща в втечнен природен газ.

За да стане използваем за енергийни цели, той трябва да се подложи на регазификация, която изисква специален терминал, който може да бъде изграден за около пет години.

Предвид неотложната необходимост от намиране на алтернативи на руската енергия, германското правителство залага на по-гъвкавите плаващи терминали и наземни обекти.

„На изхода от хватката на руските газови доставки, ние в Долна Саксония сме готови да поемем отговорност“, обясни енергийният министър на Долна Саксония Олаф Лиф.

В тази провинция ще бъде разположен поне един наземен и един плаващ терминал, обяви вицеканцлерът Роберт Хабек по време на посещението си там на 5 май.

„Днес повече от всякога трябва да поставим енергийните си доставки върху по-стабилни основи“, каза той и добави, че усилията за разширяване на възобновяемите енергийни източници заедно с изграждането на структура за внос на втечнен природен газ са от съществено значение.

Плаващите терминали за съхранение и регазификация често са използвани супертанкери, преназначени за регазификация на значителни количества втечнен газ. Докато постоянните терминали на сушата трябва да спазват строги строителни разпоредби, всичко, което се изисква за плаващите терминали, е дълбоководно пристанище, което може да  приеме много големи кораби.

Германия планира да отвори първия си терминал в пристанището  Вилхелмсхафен преди края на годината, което ще позволи внос на над 5 милиарда кубически метра годишно. Вторият плаващ терминал, също на норвежката компания Hoegh, ще бъде готов в началото на 2023 г.

Като цяло те ще позволят внос на 10 до 14 млрд. куб. м., съобщиха от RWE. „Още през следващата година ще бъде възможно да се замени част от руския газ“, обясни Андре Страке, председател на подразделението за търговия и доставки на RWE.

Компанията Uniper ще преговаря от името на германското правителство за още два терминала с гръцката компания Dynagas.

След като гръцките терминали влязат в експлоатация, Германия ще има минимален капацитет за регазификация от 20 милиарда кубически метра годишно, което е 50% от вноса на газ от Русия през 2021 г.

Временното придобиване на терминалите ще бъде финансирано с 3 милиарда евро, които бяха обещани от финансовия министър Кристиан Линднер.

Битка за плаващи терминали в цяла Европа

Плаващите терминали са бърз начин за изграждане на допълнителен капацитет за внос на втечнен природен газ, но пазарите далеч не са гъвкави.

Агенция „Блумбърг“  определи общия глобален брой на плаващите терминали на 48 до края на 2001 г. Въпреки това, след като Германия започна да проявява интерес към плаващи терминали, възможните доставчици активираха бизнеса си, коментираха високопоставени германски служители пред EURACTIV.

Германия ще си осигури четири плаващи терминали, защото може да си позволи да ги плати, докато конкуренцията за тези терминали, които обещават по-малко зависимост от руския тръбопроводен газ, става още по-ожесточена.