Германската индустрия е скептична към климатичните цели на Фон дер Лайен

Европейската комисия има амбициозен план да климата до 2030 г. EPA-EFE/CLEMENS BILAN

Европейската комисия представи в четвъртък предложението си за намаляване на въглеродните емисии в общността до 2030 г.  с 55% спрямо нивата от 1990 г. Въпреки че германската промишленост официално приветства амбициозния план, очевидно е доста скептична.

В сряда председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новите климатични цели за 2030 г. Часове по-късно ресроният зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс отговори на въпроси на представители на германската индустрия на климатична конференция в Берлин.

Председателката на Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA), Хилдегард Мюлер,  е критична към предложението.

“Ако целите бъдат изпълнени, това означава 50% намаление на автопарка до 2050 г., а  60% от новите коли, продавани в Германия, трябва да са електрически ”, каза Мюлер.

През първите месеци на годината делът на електрическите автомобили, продавани на германския автомобилен пазар, е 9%. Това е с 1% повече от средното за ЕС.

Мюлер подчерта липсата на подкрепа от страна на политиците. Според нея разширяването на пунктовете за зареждане напредва по-бавно от продажбата на електрически превозни средства, а германската индустрия плаща цени на енергията, които не са конкурентни в международен план.

В отговора си Тимерманс потвърди, че “лично ще се ангажира да гарантира, че Комисията ще работи в тясно сътрудничество с всички отрасли на промишлеността за прилагане на Зелената сделка“.

Сертификати за емисии за сектора на автомобилния транспорт?

От гледна точка на Европейската комисия няма съмнение, че намаляването на емисиите на CO2 и икономическият растеж не се изключват взаимно.

“Миналата година емисиите в ЕС са намалели с 25% в сравнение с 1990 г. През това време икономиката е нараснала с 63%“, каза Тимерманс.

За да постигне новата цел за климата до 2030 г., Европейската комисия изчислява, че делът на възобновяемите енергийни източници ще трябва да се увеличи повече от два пъти. За по-нататъшното намаляване на парниковите газове ще бъдат използвани така наречените въглеродни мивки и резервоари. Проблемът е, че досега в ЕС няма такъв проект за индустрията.

До следващия юни Еврокомисията ще преразгледа и степента, до която системата за търговия с емисии може да бъде разширена.

Във вторник Европейският парламент подкрепи предложението за Зелена сделка да включва и корабоплаването. Обсъжда се как сградите и пътният сектор могат да бъдат включени в схемата за търговия с емисии. Според Тимерманс, най-вероятно това ще се случи на етапи.

Най-голям потенциал за намаляване на емисиите има в транспортния сектор – трябва да бъдат намалени с 90% до 2050 г.

Евроинституциите обаче няма да действат насилствено – хората няма да бъдат принуждавани да купуват електромобили, нито ще се забраняват двигателите с вътрешно горене.

Тимерманс: Природният газ остава “изключително важен“

Зам.-председателят на Еврокомисията подчерта, че природният газ вероятно ще продължи да играе “изключително важна роля, дори това да е в противоречие с политиката в областта на околната среда“.

Ако беше възможно да се преобразува съществуващата инфраструктура, като например тръбопроводите за бъдещите”зелени” проекти, това би намалило значително разходите. Но засега няма икономически жизнеспособен модел за използване на зелен водород, коментират представители на индустрията. Особено когато става въпрос за стоманодобивния сектор, който зависи от големи количества климатично неутрален газ, преобразуването се оказва трудно, тъй като електролизата все още се тества и е много скъпа.

“Нуждаем се от три неща: осигуряване на достатъчен капитал, големи количества възобновяеми енергийни източници на конкурентни цени, с които в  момента не разполагаме, и ефективна защита на външната търговия“, каза Тим Хартман, председател на борда на германската група за производство на стомана Dillinger und Saarstahl.

Хартман подчерта, че или трябва да се създаде зелен пазар в рамките на ЕС, или да се въведе минимална цена на въглерода, за да се компенсира евтиният внос на стомана от Китай.

“Настоящата система от референтни показатели, т.е. ограниченията за внос, е напълно неадекватна“, добави той.

Комисията предлага спорен данък

Лидерите на ЕС се съгласиха на среща на върха в края на 2019 г. да защитят европейския бизнес, който преминава към възобновяема енергия, като въведат „данък въглерод” върху вноса от по-малко регулирани доставчици. Това ще включва механизъм за “данъчно облагане на чуждестранни продукти на европейските граници, които не спазват същите правила за климата като европейските фирми”. Представителите на индустрията смятат, че тази мярка е противоречива.

“Такъв механизъм е нищо друго освен протекционизъм”, каза Хилдегард Мюлер, и попита „колко такива инструменти можем да си позволим на глобалния пазар?“

Европейската комисия проучва как би могла да бъде въведена мярката. Важно е тя да бъде „целенасочена, а не обща“, обясни Тимерманс.

За Отмар Еденхофер, учен по климата и директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), решението за поддържане на конкурентоспособността в краткосрочен план е в двустранните споразумения. ЕС трябва да предостави на страните от Югоизточна Азия евтини заеми и да прикрепи към тях условията на климатичната политика, например чрез насърчаване на поетапното премахване на въглищата.

Според Еденхофер простото определяне на нови климатични цели няма да постигне амбициозните цели, а само ще увеличи риска от замърсяване.