Доган и Ковачки с мащабни проекти по Плана за възстановяване

ТЕЦ "Марица изток 2" Снимка: Живко Иванов, БНР

В новата версия на българския План за възстановяване и устойчивост продължава да има проблемни мерки, които възпрепятстват необходимата трансформация към енергийна система без въглерод. Това е оценката на неправителствената организация „Банкуоч“ (CEE Bankwatch Network).

За EURACTIV България нейният автор Тодор Тодоров каза, че в новата версия на проекта българските власти планират да финансират скъпоструващото изграждане на инфраструктура за пренос на водород и пилотен проект за зелено производство на водород в полза на двете от най-големите български енергийни компании, свързани с Христо Ковачки и Ахмед Доган. Всичко обаче е в ръцете на Европейската комисия, която трябва да направи оценка на проектите по Плана.

Планът за възстановяване не преследва общата идея за преминаване към нисковъглеродна икономика, а по-скоро изглежда като селекция от отделни проекти без връзка между тях, се казва в позицията на организацията.

„Банкуотч“ следи за социалните и екологични въздействия на публичните инвестиции в ЕС. Това включва анализиране на Плановете за възстановяване в няколко държави от Източна Европа, като проверява дали те са в съответствие с Европейския зелен пакт.

След шестмесечно забавяне и три ревизии българският План за възстановяване и устойчивост на стойност 6,6 милиарда евро беше изпратен на Европейската комисия на 15 октомври. В плана се определят реформите и проектите за публични инвестиции, които България планира да осъществи с подкрепата на Механизма за възстановяване и устойчивост. Механизмът ще играе решаваща роля за подпомагане усилията на Европа да излезе по-силна от кризата и за обезпечаване на екологичния и цифровия преход.

„Някои елементи от плана не отговарят на философията на енергийния, както и справедливия преход. Това се вижда в предложението за замяна на един гигават въглища с газ – скъпа и временна мярка, която няма да има устойчив ефект“, пише „Банкуотч“.

Организацията посочва, че в плана липсват проекти, които да децентрализират производството на енергия, като в същото време подкрепят отделните домакинства да произвеждат електроенергия от възобновяеми източници.

„Банкуотч“ препоръчва на Европейската комисия да отхвърли мерките и реформите, които се противопоставят на пътя към благоприятно за климата бъдеще.

„Парите за възстановяване трябва да се използват за мерки, насочени към бъдещето, а не към обичайните и неустойчиви проекти. Все пак българският план за възстановяване показва, че чрез отваряне на процеса за обществени консултации могат да бъдат премахнати вредните мерки и да се включат нови, подкрепящи природата“.

Подобрения в плана – биоразнообразие и енергетика

„Банкуоч“ отчита, че въпреки забавянето на плана, след диалог между екологичните групи и властите новата версия от октомври е значително подобрена, особено по отношение на опазването на биологичното разнообразие.

В новата версия на плана за възстановяване, стълб „Зелена България“ бюджетът, отделен за мерки, свързани с биоразнообразието е увеличен от 16 милиона на почти 46 милиона евро. Въпреки че е стъпка в правилната посока, мерките за биологично разнообразние все още представляват по-малко от 1% от общия бюджет.

Реформите и инвестициите, свързани с биоразнообразието в плана са:

– Изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа;

– Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000“;

– Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт.

Индикативните разчети за разходите възлизат на общо 104.9 милиона лева, от които 93.4 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 11.6 милиона лева – национално съфинансиране.

„Дейностите ще включват картиране на недържавни стари гори, преобразуване на борови насаждения в широколистни гори, възстановяване на влажни зони и други проекти. Предвид богатото биоразнообразие на България, около една трета от страната е включена в мрежата Натура 2000. И все пак надзорът върху обектите от Натура 2000 изостава далеч от другите страни и трябва да се направи много за прилагане на директивите на ЕС за опазване на природата“, пише „Банкуоч“.

Други подобрения в плана с фокус върху околната среда, са свързани с възможност за финансиране на съоръжения  за пречистване на отпадъчните води, включително системи за пречистване и рециклиране; автоматизация на отделни етапи от производствените процеси (включително напояване); и измервателни уреди за хидромелиорационни съоръжения.

„Банкуоч“ подчертава, че министърът на околната среда и водите е отхвърлил решението на своя предшественик да не подлага плана на стратегическа екологична оценка.

“Оценката в момента е в ход и се надяваме, че може да подобри качеството на реализираните проекти”.

Други подобрения в плана във връзка с биоразнообразието са, че мерките за възобновяема енергия трябва да избягват мигриращите пътища на птиците или ценни пасища, за да не нанасят значителна вреда.

Относно енергийния преход, след срещи с представители на гражданското общество правителството прие предложението за създаване на Комисия за енергиен преход за изработването на Пътна карта към климатична неутралност.

Доклад от май 

Това бе една от основните критики, които „Банкуоч“ отправи в доклада си от 21 май тази година, оценявайки предишната версия на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

“Българският План за възстановяване и устойчивост предлага някои обнадеждаващи мерки в ползва на околната среда, но използването на изкопаемите горива остава твърде силно застъпено”.

Според доклада от май, инвестициите в изкопаеми горива нямат бъдеще и няма как да бъдат част от дългосрочната политика на страната. България трябва да дава приоритет на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), а подкрепата за природния газ, въглищата и петрола трябва да бъде преустановена.

Организацията тогава посочи, че по време на разработването на националния план e липсвала прозрачност при вземането на решения, както и обратна връзка към експертите, които са представили предложения за подобряване на мерките в плана.