Франс Тимерманс: България може да стане център за зелена енергия на Балканите

Вятърен парк

“България може да стане център за зелена енергия на целия регион”, каза Франс Тимерманс, който е заместник-председател на Еврокомисията, отговарящ за Зелената сделка. Той участва в онлайн семинар по темата, провел се в понеделник (15 март).

Тимерманс напомни, че през следващите седем години за развитието на ЕС ще бъдат инвестирани 1.3 трилиона евро. Общо 37% от тези пари ще се изразходват за проекти за опазване на околната среда, 20% за дигитализация, а останалите няма да бъдат похарчени, ако биха нанесли щети върху климата.

Какво е Зелената сделка?

Целта на Европейската зелена сделка е помогне за модернизацията на икономиката на ЕС, която ефективно и конкурентно да използва своите ресурси. До 2050 г., трябва да се постигнат нулеви въглеродни емисии, а икономическият растеж на никой човек или регион не бива да е пренебрегнат.

“Ако през следващите няколко години не застанем на правилния път, ще бъде късно. Ако повишението на температурата достигне 3-4 градуса по Целзий ще бъдат достигната повратната точка и ще изгубим контрол. Ще станем свидетели на засушаване, диви пожари, конфликти, миграционен натиск, затова трябва да действаме сега”, подчерта Тимерманс.

По думите му Зелената сделка не е свързана само с климатичните промени, тя поставя нов по-устойчив път на развитие на икономиката чрез стимулиране на дигитализацията и зелената трансформация.

“Това е възможност, която се появява веднъж в живота. Това са огрoмни възможности за България и инвестиции в устойчив транспорт. Нулевите емисии в градския транспорт биха подобрили качеството на живот в градовете, много хора ще обновят домовете си и няма да използват дървесина и въглища за отопление, а ще ги заменят с устойчива енергия. Природният газ ще се използва за преходно гориво с идеята да се залага на все повече възобновяеми източници като соларната енергия”, коментира заместник-председателят на ЕК.

Той посочи, че въглищата нямат бъдеще, но въгледобивните райони трябва да намерят своя нов път. “С новия бюджет трябва да осигурим бъдеще за Марица-изток и Бобовдол. С новите фондове можем да осигурим успех за тези региони”, обясни той.

Тимерманс даде за пример Хасково, където е дадено предварително разрешение за строежа на 400 мегаватова соларна централа, която ще е най-голямата в Европа.

“Това са огромни възможности за България, нови работни места, които ще останат и в бъдеще. България може да стане център за зелената енергия на Балканите. Целият регион трябва да направи този преход и България може да помогне на някои страни, които още не са член на ЕС в прехода им към въглеродно неутрална икономика”, допълни Тимерманс.

Вивиан Лунела, говорител на ЕК по въпросите, свързани със Зелената сделка, посочи, България ще получи 1.2 милиарда евро по Механизма за справедлив преход. Това е много повече от средствата, заделени за други страни, защото “ЕК е наясно, че в страната има още работа”.

“Средствата за България са двойно повече от първоначално предвидените. За да бъдем въглеродно неутрални, трябва да увеличим енергийната ефективност и едно от основните средства за това е дигитализацията. Искаме да увеличим амбицията за намаляване на парниковите емисии с 55%. до 2030 г”, разясни Лунела.

Въпросът за енергийната ефективност също бе засегнат.

“На сградите се дължат 40% от въглеродните емисии. В момента темпът на саниране е много нисък – между 0.4% и 1.2%  и  целта ни е да го увеличим двойно. Според думите ѝ, темпът от 3%, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост на България за обновяване на сградния фонд, може да достигне и 5%, ако се включат държавните, общинските сгради и болниците.

Лунела предупреди, че цената на този процес може да е висока, но ако не се предприемат мерки, загубите могат да бъдат по-големи.

Кръгова икономика, транспорт, земеделие, енергетика

Зелената сделка се фокусира и върху принципите на кръговата икономика. Едва 12% от материалите в българската индустрията са рециклирани, коментира Лунела. Тя посочи, че най-ресурсоемките области в България са производството на текстил, пластмаси, строителния сектор. В областта на транспорта до 2050 година въглеродните емисии трябва да бъдат намалени с 90% спрямо днешните нива.

Зелената сделка засяга и селското стопанство. За да се защити биоразнообразието, е необходимо намаляването на торовете и антибиотиците в целия ЕС.

“През следващите 9 години пестицидите и антибиотиците в земеделиетo трябва да се намалят наполовина, а торовете с 20 %”, каза Лунела.

Площите, които се използват за органично земеделие трябва да се увеличат. Стратегията на Европейската комисия

“От фермата до трапезата” цели гаранция за безопасност на храните и устойчиво земеделие. Следващата седмица ЕК трябва да предложи план за действие за органичното земеделие, водят се и преговори за обновяване на Общата селскостопанска политика на блока”, коментира Лунела.

През следващите години трябва да бъдат засадени и 3 милиарда дървета, което ще помогне за намаляването на въглеродните емисии, посочи говорителят на ЕК. Енергетиката е един от ключовите сектори, засегнати от Европейската зелена сделка.

По време на семинара експерт от Главна дирекция “Енергетика” на Европейската комисия разясни, че енергийният микс на държавите членки се определя не от Брюксел, а на национално ниво. Националните правителства сами решават дали да стимулират произвеждането на възобновяема енергия (ВЕИ) и дали да спрат или продължат използването на ядрената енергия, както е в случая на България.

Експертът подчерта, че България има огромен потенциал за ВЕИ и даде за пример съседна Гърция, където въглищата са заменени от соларната енергия. Европейската зелена сделка ще подпомогне засегнатите райони и ще подкрепи преквалификацията на миньорите чрез програми за обмен. Експертът даде за пример Румъния, където работещите в мините се обучават за работа във вятърната индустрия, а в Словакия се преквалифицират за работа в жп сектора.

Качество на въздуха

Качеството на въздуха е друг наболял проблем, засягащ особено остро България. Според експерт на ЕК, качеството на въздуха е основната причина за неблагоприятните последици върху човешкото здраве. Той предупреди, че 62% от екосистемите в Европа са превишили екологично устойчивите нива.

“Качеството на въздуха касае не само белите дробове, то засяга и други части на организма – сърдечносъдовата област, репродуктивата система и други”.

Според експерта, заради качеството на въздуха в Европа умират преждевременно над 400 000 души, в България това са хиляди. Фактори, свързани с околната среда са причината за преждевременната смърт на 17 до 22 % от българите.

“Всички ние оказваме влияние на качеството на въздуха с начина, по който живеем, по който се придвижваме и отопляваме. 77% от праховите частици В България се дължат на отопляването на домакинствата с твърди горива и дърва, енергетиката и индустрията отделят по 10%, а транспортът – 9%”, подчерта експертът.

Гражданите могат да се информират за актуалното състояние на качеството на въздуха от новата онлайн услуга на ЕАОС и ЕК- Европейски индекс за качеството на въздуха.

“Предизвикателствата, вследствие на изменението на климата и качеството на въздуха ще струват много повече в бъдеще, ако не бъдат предприети мерки днес”, предупреди експертът.