ЕК признава ядрената енергия и газа за устойчиви при определени условия

[EC - Audiovisual Service]

Европейската комисия предложи включването на ядрената и газовата енергия в таксономията за устойчиво финансиране на блока в сряда (2 февруари), признавайки техния принос към целта на ЕС за климатичен неутралност до 2050 г. при наличието на „ясни ограничения и периоди на постепенно премахване“.

Новите правила добавят газа и ядрена енергия като „преходни“ технологии съгласно таксономията на ЕС и определят нови правила за компаниите, които трябва да докладват на годишна база за спазването на зелените критерии.

Съответствието с екологичните критерии ще трябва да бъде проверено от външни одитори, за да се предотврати т. нар. green washing и да се гарантира, че етикирането на ЕС на зелените инвестиция не се извършва погрешно въз основа на фалшиви обещания.

Всеобщата цел е да се ускори преходът към ниски въглеродни емисии и постепенно да се преустанови използването на въглищата, които са най-замърсяващото изкопаемо гориво, подчерта Европейската комисия.

„Знаем, че трябва да се отдалечим от особено вредните енергийни източници като въглищата, които днес все още представляват 15% от производството на електроенергия в Европа“, коментира Мейрид МакГинес, еврокомисар по финансовите услуги.

„Днес представяме как газът и ядрената енергия биха могли да допринесат за трудния преход към климатична неутралност“, добави тя, настоявайки, че и двата енергийни източника „подлежат на ясни ограничения и периоди на постепенно премахване“ съгласно предложението за таксономия.

Предложението е политически чувствително, като Франция притиска Европейската комисия да включи ядрената енергия в правилника на ЕС за зелени финанси, а Германия прави подробни искания за газ, за ​​да отговори на изискванията на индустрията.

Австрия и Люксембург, за разлика от Германия и Франция, заплашиха да съдят Еврокомисията за добавяне на ядрената енергия и газа към списъка на зелени инвестиции на ЕС.

„Ще обмислим по-нататъшни правни стъпки заедно с Австрия“, реагира министърът на енергетиката на Люксембург Клод Турмес в Туитър, повтаряйки предишни предупреждения на австрийския министър на климата Леоноре Гюеслер.

Критерии за газ

Днешното предложение се основава на проект, който Европейската комисия разпространи до държавите-членки на ЕС за консултация на 31 декември и който беше широко разпространен в медиите.

Относно газа, за да придобият зеления етикет на ЕС, новите централи трябва да заменят съществуващите въглищни електроцентрали и да бъдат построени до 31 декември 2030 г. Новите газови съоръжения също трябва да бъдат проектирани да работят 100% на възобновяеми или нисковъглеродни горива до 31 декември 2035 г. и да допринесат за „намаляване на емисиите с най-малко 55%“ през целия им период на функциониране. Директните емисии трябва да са по-ниски от 270 g CO2e/kWh и не трябва да надвишават средно 550 kgCO2e/kW за 20 години.

Въпреки това бяха въведени промени в сравнение с по-ранния проект на Комисията, който изискваше скорости на смесване на декарбонизирани газове от 30% до 2026 г. и 55% до 2030 г.

Тези изисквания бяха премахнати, отразявайки исканията на Германия, която каза, че междинните цели „не са реалистично постижими“. Целта за 2035 г. остава непроменена.

Критерии за ядрената енергетика

Новите централи трябва да получат разрешение за строеж преди 2045 г. и да представят подробни планове за изграждане на съоръжение за депониране на високоактивни радиоактивни отпадъци до 2050 г.

Това предизвика възмущение сред антиядрените активисти, които казаха, че това се основава на обещания, които няма да бъдат проверени до средата на века.

Европейската комисия обаче отхвърли тези опасения, като посочва, че ангажиментът ще трябва да бъде поет официално от националните правителства на ЕС. „Обещанието за наличието на съоръжение за депониране на радиоактивни отпадъци до 2050 г. всъщност е под формата на документ, одобрен на ниво държава-членка и представен на Комисията“ съгласно директивата за управление на радиоактивните отпадъци, обясни служител на ЕС.

Единствената съществена промяна е свързана с устойчиво към аварии ядрено гориво, което според предложението трябва да бъде налично „от 2025 г.“, за да могат ядрените проекти да спечелят екологичния етикет на ЕС.

Устойчивите на аварии горива са само на етап проучване, според лобистката група за ядрена енергия Foratom, която заяви, че критериите ще бъдат „неприемливи“, ако бъдат приложени незабавно.

Европейската комисия даде срок на индустрията до 2025 г., за да осигури устойчиви на аварии горива. Съгласно предложението за таксономия, технологията ще трябва да бъде „сертифицирана и одобрена от националния регулатор на безопасността“, за да бъде квалифицирана.

„Тези критерии ще се окажат предизвикателство“, каза Ив Дебазейл, генерален директор на Foratom. „Горивата, устойчиви на аварии, все още са във фаза на тестване и следователно няма да бъдат търговски достъпни (нито сертифицирани и одобрени) до 2025 г., което прави невъзможно проектите да отговарят на тези критерии“, каза той в изявление.

Реакции

Активистите в защита на околната среда бяха разочаровани от предложението на Комисията.

„Таксономията на ЕС беше предвидена като жизненоважен инструмент за привеждане в съответствие на финансовите потоци с Парижкото споразумение. Вместо това Европа подкопава своето лидерство в областта на климата и понижава стандартите в ЕС и извън него“, посочи Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на European Climate Foundation.

„Етикетирането на газа като „зелен“ е т.нар green washing. Финансовият сектор се нуждае от яснота: този слаб компромис по отношение на газа подкопава цялостните амбиции на ЕС за таксономията и ще накара инвеститорите да търсят по-надеждни, научно обосновани критерии“, посочи тя.

Природозащитната неправителствена организация WWF призова Европейския парламент да отхвърли предложението, заявявайки, че то е резултат от съюз между про-ядрените и про-газовите държави-членки на ЕС, водени от Франция.

Следващи стъпки

Предложението за таксономия за ядрената енергия и газа вече е в ръцете на Европейския парламент и страните-членки на ЕС, които имат четири месеца, за да го разгледат внимателно. Те не могат да правят промени в предложението, а могат само да решат да го отхвърлят.

И двете институции могат да поискат допълнителни два месеца време за проверка, ако желаят. Освен ако не намерят мнозинство, което да наложи вето, предложението ще бъде одобрено.

Какво значи това за България

В профила си във Фейсбук евродепутатът Радан Кънев коментира предложението на Европейската комисията и посочи, че България се нуждае от ясна национална позиция дали приема предложението или ще се бори за по-ниски критерии в едната или в двете категории – газ и атомна енергия:

„Важно е да се знае, че този акт нито забранява, нито разрешава употребата на газ и ядрена енергия – това не е правомощие на ЕС, а национално решение. Актът е важен за инвеститорите, защото определя дали подобни инвестиции могат да бъдат определени като устойчиви в портфолиото им. Съответно – има определящо значение за възможността държавите да получат лесно и евтино финансиране за такива проекти. […]

Делегираният акт се приема „на нож“ както от противниците на газовата и ядрена енергетика (защото изобщо допуска те да бъдат третирани като устойчиви), така и от категоричните привърженици на ядрената, поради дефиницията като „преходно“ решение, ограниченията във времето и завишените технически критерии, особено accident-tolerant fuel, което не е в употреба в момента.

Предстои гласуване – на едно четене, с „ДА“ или „НЕ“, в ЕП и между правителствата в Съвета. Важно е България да има ясна национална позиция дали приема този акт или ще се бори за по-ниски критерии в едната или в двете категории. (Ще ми е интересно да чуя мнението на експертите, но моето впечатление е, че АЕЦ „Белене“ далеч не покрива критериите, заложени в предложението на ЕК и това е определен фактор за българската позиция)

Моето мнение е, че при изключителната несигурност на доставките и цените на газа и липсата на сериозни газови мощности за производство на електричество в България, газовата енергетика за нас дори няма да е „преходна“, а по-скоро „от последна инстанция“. Съответно – в тази част Делегираният акт съвпада с националния интерес за ускорено преминаване към далеч по-нови и по-евтини технологии.

Що се отнася до ядрената енергетика, актът безспорно въвежда много нови изисквания, които вероятно „Белене“ не покрива и които ще оскъпят плановете ни за удължаване на експлоатацията на „Козлодуй“ (но пък ще увеличат сигурността). Според мен, по-толерантно към ядрената енергия законодателство е непостижимо и отхвърлянето на акта създава риск тя завинаги да остане извън „устойчивите“ инвестиции, което ще направи всички бъдещи проекти значително по-скъпи и трудни за осъществяване“, написа Кънев.

***

> Пълният текст на предложението е достъпен тук. Вижте и приложение 1 (относно газа) и приложение 2 (относно ядрената енергия).