ЕК съгласува мерки за безопасност при употреба на водород

„За успешното развитие на водородна икономика на ЕС трябва да се установят високи стандарти за безопасност“, казва Ангелика Ниблер, германски депутат от Европейската народна партия (ЕНП). [ Jackthumm / Shutterstock ]

Високата запалимост на водорода – безцветен газ, без мирис и вкус – подтикна европейските законодатели да потърсят гаранции, че потенциалните проблеми с безопасността няма да попречат на новото гориво да навлезе на пазара.

Европейската комисия гледа на чистия водород като „жизненоважна липсваща част от пъзела“, чрез която ще декарбонизира тежките индустрии като стоманодобива и да помогне  на ЕС да постигне целта си за климатична неутралност  до 2050 г.

Ключов въпрос обаче е безопасността: газът е силно запалим, което означава, че транспортирането и употребата трябва да следват строги правила.

„За успешното развитие на водородна икономика на ЕС трябва да се установят високи стандарти за безопасност“, казва Ангелика Ниблер, германски евродепутат от Европейската народна партия.

Първо трябва да се уверим, че технологиите са безопасни, за да им се доверим, каза тя пред EURACTIV.

Ниблер е един от законодателите, които стоят зад доклада на Европарламента, за предложената от Европейската комисия водородна стратегия. Тя беше внесена през юли 2020 г.

Европейският парламент е „убеден, че приемането от обществото е ключът към успешното създаване на водородна икономика“, се казва в доклада, като се призовава за приемане на мерки за безопасност във водородната верига на стойността.

Други законодатели от ЕС изглеждат по-малко притеснени. „Индустрията произвежда и обработва водород от десетилетия“, казва Йенс Гайер, германски евродепутат от социалистите и демократите (S&D), който беше водещият автор на доклада на Парламента.

„Следователно експертизата за стандарти за сигурност и безопасност по отношение на използването на водород вече съществува“, коментира той пред EURACTIV.

Водородът не е нова технология. Проблемът е, че се смята за опасен заради високата си запалимост и връзката му с водородната бомба. Недоверието идва и от един стар инцидент. При опит за кацане край Ню Йорк дирижабълът „Хинденбург“ избухва в пламъци през 1937 г.

Като се има предвид значението на водорода за декарбонизацията на промишлеността, политиците сложиха началото на различни инициативи, за да гарантират, че производството, транспорта и използването на водород са максимално безопасни.

Безопасност в индустрията

За да се справи с всички аспекти на безопасността, Европейската комисия създаде експертна група, която да гарантира, че „безопасността при употребата на водород е адекватно анализирана и управлявана“.

Европейският панел за безопасност на водорода, основан през 2017 г., има две основни цели: анализ на водородната безопасност, както и разпространение на знания и култура на безопасност във веригата на стойността на водорода.

Докато големите компании обикновено имат строги протоколи за безопасност, експертите имат за цел да разработят протоколи за безопасно боравене, които ще бъдат свободно достъпни за всички от индустрията, включително малкия бизнес.

За целта е създадена база данни, която регистрира инциденти, свързани с водород, дори преди 1990 г.

Европейската база данни за инциденти и аварии с водород е регистрирала почти 600 според последния си доклад от 21 септември .

Огромното натрупване на данни и последващият им анализ предостави ценна информация. Едно от ключовите неща е, че по-доброто обучение и образование биха могли да предотвратят повече от една четвърт от инцидентите при работа с водород.

Въпросът за цената

Образованието и обучението също се разглеждат като рентабилно решение в дебата, който противопоставя безопасността и жизнеспособността на пазара.

„Винаги има компромис между безопасността и цената“, каза Гарсия Ембрадос и отбеляза, че тези, които настояват за най-строгите възможни правила за безопасност, биха направили водорода твърде скъп на пазара.