Енергийната ефективност трябва да се стимулира със субсидии

Европейската комисия представи през юни стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система. [Source: EC - Audiovisual Service]

Политиката за енергийна ефективност трябва да се прилага ефективно в Европейския съюз, за да се постигнат целите за декарбонизация. Това пишат Зузана Плато и Ян Роснов от неправителствена организация, фокусирана върху политиката за ускоряване на прехода към чисто и  енергийно ефективно бъдеще.

Както е повечето европейски страни, домакинствата във Великобритания могат да се възползват от субсидии, ако инсталират отоплителни системи с възобновяеми източници. Това не е изненадващо, като се има предвид, че отоплението на сградите допринася до около 20% за въглеродните емисии в страната.

Размерът на субсидията е по-висок, ако домът  е по-малко енергийно ефективен. Според двамата автори това е “погрешен стимул“, защото подтиква хората да злоупотребяват.  Например монтажниците на системи за отопление с възобновяеми източници съветват своите клиенти да поставят мерките за енергийна ефективност на последно място. В резултат на това се доставя енергия, която е по-скъпа. Отоплителните системи, които се инсталират, също са по-скъпи, за  да се вземе по-висока субсидия. Това е ярък пример за това как добрите намерения на една политика може да доведе до нежелани и скъпи за държавата последици.

Оптимизиране на енергийната система

Макар че това е отделен пример, той далеч не е единствен. Прекалено дълго деляхме енергийната система на сектори – промишленост, сгради, транспорт. Държавите разработиха политики и законодателство в тази насока както на национално, така и на европейско ниво. Имаше смисъл, защото се използваха определени горива за определени цели и тяхната инфраструктура и пазари също бяха различни.

Това, което по същество искаме обаче, е енергийна система, която се фокусира върху това, което потребителите искат: мобилност, топлина и светлина. Освен това искаме нисковъглеродна икономика. За щастие съвременните технологии предлагат множество възможности за нашите нужди от декарбонизирани енергийни услуги. Това изисква оптимизиране на енергийната система в различни измерения: 1) енергийни носители и свързаните с тях инфраструктури; 2) доставка; търсене и съхранение; и 3) нива на централизация.

Отключване  на търсенето

Европейската комисия обяви  своята стратегия за секторна интеграция през юни. Основните градивни елементи на стратегията включват поставяне на енергийната ефективност на първо място, стимулиране на директната електрификация, когато е възможно и икономично, и използване на чисти газове, където електрификацията е сложна технологично или твърде скъпа.

Съвсем логично е Европейската комисия да постави концепцията за “Ефективност на първо място“ в основата на своята стратегия, защото е по-рентабилна за обществото, отколкото инвестициите в енергийна инфраструктура. Или с прости думи – избра се най-евтиният вариант.

Сега обаче Европейската комисия ще трябва да уточни подробно как да  направи тази стратегия оперативна. За щастие вече има богат международен опит с прилагането на програми за енергийна ефективност, части от които могат да бъдат взаимствани.

Държавите-членки трябва да свършат много работа, включително цялостно изпълнение на реформите на енергийния пазар. В идеалния случай това включва използването на иновативни регулации за мрежовите компании. Така  ще ги стимулира да инвестират в ресурси. Регулирането пък, основано на стимули, ще позволи  на компаниите не само да имат възвръщаемост на инвестициите, а и да се конкурират при равни условия на енергийния пазар.

Пътят е ясен

Основите приоритети не се променят – искаме мобилност, топлина и светлина. Но сега искаме и зелено бъдеще и отговаряме за него с нашето активно участие като потребители. Наборът от опции нарасна; сега просто трябва да ги оптимизираме. Включването на тези идеи в енергийни инвестиции и решения за използване на енергия е от съществено значение за минимизиране на разходите за енергийния преход. Звучи лесно, нали?