Енергийните преговори с ЕС: въглеродни спорове и битки за зелено финансиране

Президентът на Франция Еманюел Макрон (вляво) и германският канцлер Олаф Шолц се поздравяват, след като проведоха съвместна пресконференция по време на среща на върха на Европейския съюз в сградата на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 17 декември 2021 г. [EPA-EFE /ДЖОН ТАЙС]

Разговорите между лидерите на страните от Европейския съюз относно енергийната политика завършиха без споразумение в четвъртък (16 декември), тъй като държавите влязоха в спорове за това как да реагират на рекордно високите цени на въглеродните емисии и предстоящите правила за зелени инвестиции.

Лидерите на държави от ЕС се срещнаха в Брюксел за среща на върха, за да обсъдят няколко въпроса, включително покачващите се цени на енергията, но някои държави-членки – особено Полша – настояха ЕС да ограничи променливите цени на пазара на въглеродни емисии чрез ограничаване на спекулативната активност, позиция в противоречие с тази на други страни, включително Германия.

Възникна и друг спор относно това дали ЕС трябва да етикетира газа и ядрената енергия като инвестиции, благоприятстващи климата, като някои държави се стремят да пришпорят Европейската комисия да предложи този месец правилата за своята „таксономия за устойчиви финанси“, политика, която се превърна в фокус на интензивно лобиране от страна на правителствата.

Преговорите прекъснаха без съгласие по енергийните въпроси, след като лидерите не можаха да постигнат съгласие по окончателния текст.

„Осъзнахме, че около масата имаше различни мнения и не успяхме да постигнем съгласие по представените заключения“, посочи председателят на срещата на върха на ЕС Шарл Мишел. Той добави, че лидерите ще обсъдят въпроса отново при бъдеща среща.

Полша и Унгария атакуват въглеродния пазар на ЕС

Полският премиер Матеуш Моравецки разкритикува колебанията в цените на въглеродния двуокис, които според него са облагодетелствали предимно спекулантите.

„Цените в Схемата за търговия с емисии (ETS) трябва да бъдат сравнително постоянни и разумно предвидими“, посочи Моравецки, добавяйки, че Полша е предложила промени по отношение на въглеродния пазар на Европейската комисия.

Моравецки беше подкрепен от унгарския премиер Виктор Орбан, който дойде на срещата на върха в четвъртък, обвинявайки „лошата регулация в Брюксел“ за повишаване на цените на енергията.

Референтната цена на въглерода в Европа се покачи до рекордно високо ниво от 90,75 евро за тон миналата седмица, като се увеличи с повече от 50% от началото на ноември на фона на покачващите се цени на газа и изтичането на опциите за ETS. Цената на въглеродния двуокис в началото на годината бе около 31 евро за тон.

Анализаторите казват, че бързото покачване на цените на електроенергията е причинено главно от нарастващото търсене на газ в световен мащаб и икономическото възстановяване след пандемията, съчетано със свиване на доставките на газ, идващи от Русия.

Данните, публикувани от мозъчния тръст Ember, също показват, че цените на въглерода имат само незначителен принос за нарастващите цени на електроенергията – анализ, който беше споделен и от обкръжението на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

Късен проект на заключенията от срещата на високо равнище поиска Европейската комисия да задълбочи наблюдението си върху търговията на ЕС с емисии, включително възможни спекулации от финансови посредници. Испания също призова за ограничаване на спекулативната дейност през последните месеци.

Българският президент Румен Радев поиска по-задълбочен анализ на причините за поскъпването на тока. „Според мен докладите не са в необходимата дълбочина, защото казват, че не са открити спекулации“, каза той пред репортери.

„Очакваме този анализ да продължи“, добави той.

Таксономия

Друг спор беше свързан с таксономията на ЕС за зелено финансиране, която посочва кои видове инвестиции в Европа могат да бъдат обозначени като „устойчиви“, „преходни“ или „даващи възможност“ при прехода към климатично неутрална икономика.

Комисията заяви, че планира да предложи правилата този месец, но се бори да разреши конфликтите между държави, които не са съгласни кои горива заслужават „зелен“ етикет.

Франция е начело на група от дванадесет държави от ЕС, които настояват за признаване на ядрената енергия като зелен енергиен източник на енергия съгласно таксономията.

Но Австрия заплаши да съди Европейската комисия, ако включи ядрената енергия в таксономията и победи, след като позоваването на ядрената енергия беше изтрито от заключенията на срещата на върха.

„Спечелихме битка днес, но не и войната за използването на ядрената енергия в Европейския съюз“, посочи австрийският канцлер Карл Нехамер след срещата. „Австрия даде да се разбере, че ядрената енергия няма бъдеще“, коментира той.

Германия, която ще сложи край на ядрената енергетика през 2022 г., зае по-балансирана позиция.

„Хората надценяват важността на този въпрос“, каза Олаф Шолц, новият германски канцлер, който даде пресконференция след срещата на върха заедно с френския президент Еманюел Макрон.

„Не бива да преувеличаваме значението на тази тема“, добави Шолц, като посочи, че въпросът е свързан главно с финанси и няма да пречи на индивидуалния път на страните от ЕС да станат въглеродно неутрални.