ЕС планира единна база данни за сертифициране на въглеродното съдържание на водорода

Shutterstock/Glenmore

Европейската комисия се готви да въведе база данни в целия ЕС, за да удостовери по хармонизиран начин въглеродния отпечатък на водорода и други нисковъглеродни горива.

Въглеродното сертифициране на производството на водород – понастоящем, разчитащо на изкопаеми горива на 96% – се разглежда като решаващо за въвеждане на известна прозрачност и проследимост на нововъзникващия пазар на ЕС за нисковъглеродни горива.

За да постигне това, Комисията планира база данни за целия ЕС, която трябва да бъде разкрита през декември като част от пакет от закони на ЕС, насочени към декарбонизиране на газовия сектор.

Новата схема беше обявена за първи път по-рано тази година от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсън като част от преразглеждането на директивата за възобновяема енергия на блока.

„Това ще включва цялостно сертифициране за възобновяеми и нисковъглеродни горива и газове. И ще дойде с актуализиран набор от стимули за насърчаване на използването на тези горива в различни сектори“, каза тя още през февруари.

Стремеж към достигане на 100% зелен водород

„Всички възобновяеми и нисковъглеродни горива се нуждаят от стабилно сертифициране през целия жизнен цикъл, за да помогнат за постигането както на енергийните, така и на климатичните цели“, написа по-късно Европейската комисия в своето изменение на директивата на ЕС за възобновяема енергия от юли.

Западноевропейските страни, които се нуждаят от големи количества чист водород, за да декарбонизират своите индустрии, вече казаха на Комисията, че биха приветствали подобен ход.

„Общите дефиниции за водород, както и стабилният, прозрачен и лесен за прилагане механизъм за сертифициране на водорода, са предпоставки за вземане на информирани решения от потребителите и развитието на бързо растящ пазар на водород, допринасящ за неутралността на климата през 2050 г.“, гласи документ за позиция, подписан от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Холандия и Швейцария.

„Разработването на хармонизирана система за сертифициране, както в европейски, така и в международен контекст, трябва да бъде от най-висок приоритет за Европейската комисия“, пишат седемте държави в документа.

Чистият водород се разглежда като потенциално решение за декарбонизиране на индустрии като стомана и химикали, които не могат напълно да електрифицират и се нуждаят от енергийно плътни горива, за да генерират високотемпературна топлина за техните промишлени процеси.

Европейската комисия казва, че ще играе ключова роля за постигане на целите на ЕС в областта на климата, като изчислява, че 24% от световното търсене на енергия през 2050 г. може да бъде задоволено с чист водород.

Бизнес обосновка за сертифициране

96% от водорода, консумиран в Европа днес, е на основата на изкопаеми горива, поради което Европейската комисия възлага надеждите си на така наречения „зелен водород“, произведен от възобновяеми енергийни източници.

Въпреки това, зеленият водород в момента е по-скъп от алтернативите на изкопаемите горива, което прави сертифицирането на въглеродния отпечатък решаваща предпоставка за растеж на пазара.

„Истинската цел на сертифицирането е улавянето на премийната стойност на възобновяемия и нисковъглеродния водород“, каза Матийо Боасон, мениджър в консултантската компания за стратегия за водорода Hinico.

„Без сертификат не можете да докажете, че сте произвели първокласен продукт“, обясни Боасон, който също е ръководител на проекти в CertifHy, инициатива, ръководена от ЕС за сертифициране на водород.

Тези сертификати, които досега са доброволни, се наричат ​​„Гаранции за произход“ или GO.

Производителите на електроенергия вече разчитат на GO за сертифициране на енергия, произведена от възобновяеми източници като вятър и слънчева енергия. Това им позволява да продават електричеството си с надценка и позволява на компании като Google да потвърдят твърденията за въглеродна неутралност.

Сертификатите за водород са скорошно допълнение към семейството на GO. Те бяха въведени през 2019 г. и се доставят от коалиция, наречена CertifHy, която предоставя информация за енергийния източник, производственото предприятие, времето на производство, въглеродния интензитет на продукта и датата на издаване на сертификата.

Системата GO в момента не е задължителна и в индустрията се увеличават призивите за въвеждане на хармонизирана система на ниво ЕС.

Регулаторен стимул за сертифициране

Друг основен стимул за въвеждане на система за сертифициране в целия ЕС е спазването на нормативните изисквания.

За да постигне целите на ЕС за климата за 2030 г., Европейската комисия предложи удвояване на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия в ЕС – от 20% в момента на 40% до края на десетилетието.

За да бъдат считани за възобновяемо гориво съгласно директивата на ЕС за възобновяема енергия, водородът и другите е-горива трябва да бъдат сертифицирани като т.нар. „възобновяемо гориво от небиологичен произход“ или RFNBO. Освен това те трябва да могат да демонстрират спестяване на емисии от „най-малко 70%“ в сравнение с изкопаемите горива, като същевременно отговарят на критерии за устойчивост като тези, определени от Германската енергийна агенция (DENA).

За да направят това, страните от ЕС „трябва да изискват от икономическите оператори да докажат, че критериите за устойчивост и спестяване на емисии на парникови газове за възобновяеми горива и горива с рециклиран въглерод са изпълнени“, се казва в предложението на Европейската комисия в своята актуализирана директива на ЕС за възобновяема енергия.

Следователно държавите от ЕС имат собствен интерес да задействат системата за сертифициране, тъй като рискуват да плащат глоби, ако не постигнат целите си.

Критерии за пестене на емисии

Основен въпрос обаче е да се дефинират тези „критерии за устойчивост и спестяване на емисии на парникови газове“.

Според таксономията на ЕС за зелено финансиране, производството на водород трябва да постигне 70%-73,4% намаление на емисиите в сравнение с изкопаемите горива, за да се квалифицира като „устойчива“ икономическа дейност.

Дали праг от 70% за намаляване на емисиите е подходящ, ще бъде предмет на по-нататъшни дебати в Брюксел, докато Комисията подготвя своя газов пакет, който допълнително ще определи критериите за водород и други синтетични горива.

„Има опасения, че целта от 70% в таксономията за производство на водород е твърде слаба, за да се гарантира истинска енергийна неутралност“, посочи Михаела Хол, енергиен експерт в мозъчния тръст Agora Energiewende.

Промишлените асоциации изразиха тези опасения. Дори праг от 75% би оставил „пространство за по-амбициозен подход“, каза Йорго Чацимаркакис, председател на индустриалната асоциация Hydrogen Europe.

Европейската комисия допълнително ще изясни критериите за устойчивост и спестяване на парникови газове в предстоящия си пакет за газ, който се очаква на 14 декември.

„Ще са необходими допълнителни критерии за степента на улавяне и изтичане като част от пакета от декември“, посочи Хол.

Предизвикателства

Широкият обхват на бъдещата база данни за електронни горива и водород на ЕС също поражда множество други предизвикателства, свързани с прилагането ѝ.

За да се гарантира пълна прозрачност и „предотвратяване на измами“, водородът „трябва да се основава на няколко принципи, каза Чацимаркакис. Това означава, че „той трябва да бъде: проследим откъде идва и къде отиват, търгуем, прозрачен (с цифрова информация) и надежден“, каза той пред EURACTIV в скорошно интервю.

Съществуват обаче опасения, че сложността на базата данни може да увеличи разходите за съответствие за операторите и да повиши цената на зеления водород, който вече се бори да се конкурира на пазара.

„Събирането на всички данни от икономическите оператори относно всички горива ще бъде много сложно“, отбеляза Боасон. Свързано с това предизвикателство ще бъде „да се уверим, че базата данни на Съюза се захранва правилно от икономическите оператори и че данните вътре са качествени“, добави той.

Европейската комисия признава това, заявявайки, че предстоящата база данни на ЕС „може до известна степен да увеличи административната тежест и разходите за икономическите оператори, доброволните схеми и държавите-членки“.

Един от начините за намаляване на разходите може да бъде да се разчита на експертния опит на утвърдени доставчици на доброволни сертификати, каза Боасон, цитирайки CertifHy за водород и RFNBO, ISCC и REDcert за биогорива и ERGaR за трансгранична търговия на биометан през европейската мрежа.

Те „може да бъдат връзката между данните, предоставени от икономическите оператори, и базата данни на Съюза“ и да направят сертифицирането по-гладко, обясни Боасон. Доставчиците на сертификати също ще действат като филтър за базата данни на ЕС, тъй като те „ще добавят слой от експертиза, преди да получат каквито и да е данни“, каза той.