ЕС представи финансов план за „Зелената сделка“ за един трилион евро

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен и Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за Зелената сделка, в Европейския парламент през декември. [(Мултимедиен център на Европейския парламент)]

Днес (14 януари) Европейската комисия направи предложение как Съюза да плати за преминаването на икономиката на региона към нулеви въглеродни емисии до 2050 г., като същевременно защити зависимите от въглища райони от поемането на удара от  промените, насочени към борбата с изменението на климата.

Европейската комисия трябва да разкрие подробности за своя „Инвестиционен план за устойчива Европа“, насочен към мобилизиране на инвестиции от един трилион евро за 10 години, като използва публични и частни средства, за да помогне за финансирането на водещата си инициатива – Европейският зелен пакт.

„Зеленият пакт“ е амбициозно преосмисляне на европейската икономика, транспорт и енергетиката, насочено към превръщането на ЕС в световен лидер на чисти технологии, които ще са водещи в следващите десетилетия.

Комисията изчислява, че за финансиране на преминаването към чиста енергия и намаляване на емисиите са необходими допълнителните 260 милиарда евро инвестиции годишно.

Но зад реториката на начинанието, което ще бъде обсъдено на заседание на Европейския парламент в Страсбург по-късно днес, стоят редица сложни проблеми, които трябва да бъдат решени.

7,5 милиарда евро „свежи пари“

Ключов въпрос е как да се насочат зависимите от въглища региони в ЕС (Полша, Чехия, части на Германия) по пътя на възобновяемата енергия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Механизма за справедлив преход, предназначен да финансира необходимите структурни промени, които да осигурят до 100 милиарда евро годишно. Тя иска да преразгледа и строгите европейски правила за държавна помощ, за да се улеснят първоначалните инвестиции в чисти технологии.

Според по-ранните проекти, Механизмът за справедлив преход ще се състои от три стълба:

  • Фонд за справедлив преход, създаден към бюджета на регионалната политика на ЕС, който разполага със допълнителните 7,5 милиарда евро. Новият фонд ще достигне общ капацитет за финансиране от 30-50 милиарда евро, когато към него се включат и други ресурси на Политиката на сближаване и национално съфинансиране;
  • Специализирана инвестиционна схема под шапката на плана InvestEU на бюджета на ЕС, известен като плана “Юнкер”;
  • Нов механизъм за публични заеми, управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Критиците, обаче твърдят, че са нужни много повече средства за финансиране на енергийния преход от допълнителните 7,5 милиарда евро „свежи пари“, предоставени в рамките на дългосрочния бюджет на ЕС (2021-2027).

Комисията отговаря, че фондът ще бъде увеличен с пари от дългосрочния бюджет на ЕС, заеми от Европейската инвестиционна банка и програмата InvestEU, използвайки принципа за използване на ограничени публични средства за привличане на частно финансиране чрез покриване на най-рисковите части на инвестицията.

Критерии за допустимост

В съобщението на Комисията днес (14 януари) ще бъдат изложени и критериите за допустимост на фондовете, които се очаква да бъдат по-облекчени, отколкото традиционните регионални фондове, и насочени в полза на най-зависимите от въглища региони в Европа като Силезия в Полша.

Зелените активисти от своя страна приветстваха факта, че предложеният фонд от 7,5 милиарда евро ще може да бъде използван само за проекти, които са нисковъглеродни и устойчиви спрямо климата, включително програми за преквалификация на миньори, отваряне на работни места в нови икономически сектори и енергийно ефективни жилища.

За да имат достъп до европейските средства, страните ще трябва да предложат териториални планове за справедлив преход в съответствие с климатичните цели на блока, преминали през проверка от Европейската комисия.

„Не можем да си позволим парите от Механизма да се озоват в погрешния джоб “, заяви Рафаел Анто, активист за чиста енергия в CEE Bankwatch Network, зелена неправителствена организация.

„Трябва да бъдат установени и спазвани ясни и строги критерии, за да се гарантира, че тези пари се използват по предназначение: облекчаването на икономическите и социалните последици от отказа от изкопаеми горива за най-уязвимите общности“, добави Анто.

Полша не е убедена

Засега Варшава отказва да се присъедини към целта на Европа за въглероден неутралитет за 2050 г., заявявайки, че е разтревожена от икономическата и социалната ѝ цена.

Към темата трябва да добавим и изникващия сложен дебат за ядрената енергетика.

Франция защитава атомната енергия като нисковъглероден енергиен източник, който може да помогне за намаляване на климатичните емисии. Чехия и Унгария също остояват ядрената енергия като част от енергийния си микс.

Но други държави-членки, като Люксембург и Австрия, са против представянето на ядрената енергия като „зелена“.

Документът на Комисията изключва парите от Преходния фонд да бъдат насочвани към финансиране на изграждане на атомни електроцентрали.

Но, под натиск от страна на Франция и някои източни държави от ЕС, срещата на върха миналия месец описа ядрената енергия като вариант по пътя към осигуряване на климатичен неутралитет, оставяйки въпроса отворен за дебат.