ЕС призна, че не е преценен ефектът от спирането на руския газ с 2/3

"В сравнение с рязкото спиране на вноса на руски газ, постепенното намаляване с 2/3 би било много по-плавно, тъй като фирмите и потребителите ще имат време да се подготвят, а правителствата биха могли да осигурят критична инфраструктура за алтернативен внос“, каза говорител на Комисията пред EURACTIV.   [ Shutterstock/Drum Dream 

Европейската комисия не е направила оценка на икономическото въздействие на усилията си да намали вноса на руски газ с две трети до края на годината. Това е първата стъпка от нейния  план  за 300 милиарда евро за пълно премахване на руския внос на енергия до 2027 г., научи EURACTIV.

Вместо оценка, Комисията проведе „симулация“ в пролетната си икономическа  прогноза, която отчита въздействието от рязкото спиране на вноса на  руски газ.

„В сравнение с рязкото спиране на вноса на руски газ, постепенното намаляване с 2/3 би било много по-плавно, тъй като фирмите и потребителите ще имат време да се подготвят, а правителствата биха могли да осигурят критична инфраструктура за алтернативен внос“, каза говорител на Комисията пред EURACTIV.

Германската индустрия е предпазлива 

Въпреки това, предприятията в целия блок са предпазливи от предстоящите икономически последици от този ход.

От началото на войната в Украйна Германия намали зависимостта си от руския внос на газ, който възлиза на повече от половината от целия внос на газ, с около 35%.

До края на годината Берлин планира допълнително да намали вноса до 30% от общия си внос на газ, което е почти половината от внесения през миналата година. 

Въпреки това, намалената зависимост, постигната досега, се дължи отчасти от намаляването на търсенето от германската индустрия.

„Заради бързото нарастване на цените на газа, търсенето  непрекъснато спада. То е паднало с до 10% в индустрията само през първите месеци на войната“, обасни Клаудия Кемферт, ръководител на отдела за енергетика, транспорт и околна среда в Германския институт за икономически изследвания пред EURACTIV. 

Междувременно германските фирми са критични към плана на Комисията да намали вноса на руски газ с две трети до края на годината. 

„Силната воля и планът на Европейската комисия да прекъсне плащанията към Русия чрез енергийно ембарго няма са безпроблемни за компаниите“, заяви Марк С. Тенбиг, изпълнителен директор на Германската асоциация за малки и средни предприятия пред EURACTIV. 

Дори ако се намери алтернатива на руския внос на газ, газовото ембарго „не само би довело до значителни допълнителни тежести за германската икономика в краткосрочен план, но и до искания за компенсации от страна на компаниите“, добави той. 

Според Тенбиг планът на Европейската комисия за намаляване на вноса на руски газ е само пожелание. 

„Въпреки че намаляването с такава величина със сигурност е възможно с много големи усилия, това към момента не е възможно“, посочи той. 

„За съжаление, това, което е довело до енергийна зависимост в продължение на десетилетия, не може да бъде преодоляно в рамките на няколко месеца“, добави Тенбиг. 

Анализаторите обаче са убедени, че подобно намаляване на доставките е издържано при определени условия. 

„Възможно е да се намали вносът на руски газ и той дори може да бъде спрян изцяло“, твърди икономическият експерт Кемферт пред EURACTIV. Германия ще трябва да увеличи вноса на втечнен природен газ, да напълни газовите хранилища, да въведе мерки за пестене на газ и да инвестира сериозно във възобновяема енергия, за да постигне тази цел. 

Намаляването на руския газ може да доведе до загуби до 5% от брутния национален продукт в Германия и значителни негативни последици в други европейски страни.

Икономическият ръст пада дори без настояването на Комисията за ускорено поетапно спиране на руския газ „поради много силното общо увеличение на цените на изкопаемите енергии и свързаната с тях инфлация“, подчерта Кемферт. 

Колкото по-добре и по-интензивно се подготвяме за газово ембарго, толкова по-малки са негативните ефекти върху националната икономика“, подчерта икономическият анализатор.

Студена вода за растежа на Италия

Други големи европейски икономики може да бъдат още по-силно засегнати.

Забавянето на растежа на БВП на Италия ще бъде по-очевидно, отколкото в останалата част на Европа, заради енергийните и икономически връзки на страната с Москва, каза в понеделник комисарят по икономиката и бивш премиер на Италия Паоло Джентилони пред Италианската банкова асоциация  в Рим. 

След  икономическите прогнози на Confindustria  в случай на евентуално спиране на руския газ, се очаква „значително въздействие върху перспективите за растеж тази година, особено за страна като Италия, която е сред най-големите вносители на руски газ в Европа“.

„При най-лошия сценарий, който симулира въздействието на по-високите цени на енергията за по-дълъг период, заедно с пълното спиране на доставките на газ от Русия, ще даде отрицателен растеж за тази година“, добави той.

Джентилони припомни, че Европейската комисия прогнозира, че икономиката на Италия ще нарасне с 2,4% през 2022 г. и с по-малко от 2% през 2023 г. 

Еврокомисарят също така повтори призива на Комисията към държавите да приемат по-„предпазливи“ политики, тъй като Брюксел спря фискалните правила на блока до края на 2023 г. Страните с висок дълг като Италия „трябва да обърнат специално внимание на публичните си финанси при тези обстоятелства“, той добави.

Газът е не е на масата на преговорите

След седмици на интензивни разговори и разногласия, късно снощи лидерите на ЕС най-накрая постигнаха политическо споразумение за налагане на частична забрана върху руския петрол.

Ходът за забрана на руския газ също е „реалистично извън масата за преговори“, коментира дипломат от ЕС пред EURACTIV в понеделник.

„Ако се сблъскваме с такава бъркотия с руския петрол, представете си какво ще се случи с предложението за забрана на газа“, каза друг дипломат, представляващ южна държава-членка на ЕС, пред EURACTIV на 17 май.

„Седмият пакет от санкции срещу Москва ще бъде изключително труден. Ние сме много близо до достигането на нашите граници. Какво ще включва 7-ми пакет?“, чуди се дипломатът.